— Бръчката ще си изчезне от само себе си, като започнат да заливат лицето ти с онези аюрведични масла — казах й.
— Но не е ли малко нечестно спрямо Хана? В края на краищата тя е решила тази кръстословицата, нали? Не смяташ ли, че трябва да й отстъпя пътуването?
— В никакъв случай! — извиках аз. Но това изобщо не убеди Елизабет, затова добавих: — Освен това ти имаш много по-голяма нужда от тези процедури. Тя изглежда доста по-млада от теб.
Това помогна.
Единственото, което не бях предвидила обаче, беше неспособността на Хана да запази тайната ни докрай. Минаха само три дена и Елизабет вече знаеше всичко.
— Съжалявам много! — каза натъжена Хана. — Но Елизабет понякога е толкова прозорлива. На моменти имам чувството, че съм от стъкло и тя вижда през мен.
За сметка на това, Елизабет не показа и следа от тъга. Дори напротив, радваше се двойно повече: СПА хотел и нова градина. И това ако не беше повод за радост.
— Ти си просто истинска приятелка! — каза и се нахвърли да ме прегръща здраво.
— Какво ще правим сега? — закахърих се аз. — След по-малко от две седмици започват снимките. Откъде ще намерим в последния момент друга градина?
— О-о-о, я стига! — каза Елизабет. — Ти да не вземеш да напълниш гащите сега. Никой няма да забележи.
— Не съм сигурна — отговорих нерешително.
Мисля, че беше много тъпа идея да избера приятелка за това предаване.
Но Елизабет направо ме подлуди с молбите си.
— Когато се върна от СПА процедурите, така истински ще се зарадвам, че просто няма да повярваш!
— Е, добре! Не ми остава нищо друго, освен да продължа по план. Но знай, ако ме издъниш, това ще означава краят на моята кариера в телевизията.
— О, благодаря ти, Оливия! Обещавам ти, че няма да съжаляваш. Знаеш ли колко много искам тераса, на която да закусваме. Ще можеш ли да направиш такава?
— Ще видим — казах милостиво.
— Чудесно! — рече Елизабет и ми залепи още една целувка.
Не казах на Оливер, че Елизабет знае. Нямаше нужда да всявам излишна паника.
Иначе дори и Петра се държеше както обикновено. Продължаваше всяка сутрин да идва на работа и не пропускаше възможност да ме информира колко зле изглеждам. През останалото време продаваше бегонии на омаяните мъже. Връчих й писмено предизвестие, макар Щефан да каза, че не било необходимо.
— Вече обясних на госпожа Шмидке, че няма да имаме нужда от нея, когато затворим магазина — обясни ми той. — Тя прояви разбиране. Мисля, че нямаме основание да искаме да й навредим по какъвто и да било начин.
— Аз само уволних госпожа Шмидке, Щефан, не съм я хвърлила от моста!
— Става въпрос за обезщетението за безработни — отговори Щефан. — Ако я уволним по причини, свързани с проблеми от страна на работодателя, ще получи парите си веднага. Иначе ще трябва да чака три месеца.
— Тогава по-добре да си потърси друга работа! — казах аз. — Разбира се, ще й напиша и препоръка.
— Вече го направих — рече Щефан.
Започнах да се смея иронично.
— И какво точно написа? Че госпожа Шмидке винаги е много всеотдайна към шефа си и показва голямо желание за копулация9?
— Оли! — каза той. — Кога най-сетне ще престанеш да ми го натякваш?
— Може би, когато получиш работата в Чикаго — отвърнах аз.
Лицето на Щефан мигом засия.
— Чикаго! Не е ли страхотно? Винаги съм искал да живея в Щатите. Това просто е друг ритъм на живот. Хората там са толкова по-освободени. А само си представи, в края на седмицата хващаме самолета и разглеждаме Сан Франциско.
— Супер — възкликнах иронично.
Щефан, разбира се, не забеляза иронията в гласа ми.
— Със сигурност и там ще се намери някоя хубава градинка, която само чака да се появиш — каза той.
Той демонстрираше тотална незаинтересованост за моя живот. Затова само вяло го попитах.
— А какво ще стане с градинското ми предаване?
— Ах, Оли, скъпа! Та това изобщо не е сигурно! Нали ги знаеш какви са тези в телевизията, дори след като излъчат първото предаване, изобщо не означава, че ще има и още. Нали виждаш как Оливер се лута без успех вече години наред. Но можеш да използваш това при кандидатстването ти за работа.