— Но ние не сме използвали изобщо плажно масло — едва успях да продумам.
Започваше да ме хваща страх от Евелин.
— Оливия, какво става с теб?
— Започваш да ме плашиш — отговорих честно аз. — Имаш всички основания на света да ме мразиш. Не исках никога да разбираш за това. И просто не мога да си обясня защо Оливер ти е разказал всичко.
— Защото просто не умее да пази тайна! — каза Евелин. — Цялата тази история много го разстрои. Имаше нужда от женски съвет.
Някак си не можех да разбера какво точно искаше да каже.
— А ти какво го посъветва?
— Посъветвах го просто да изчака — отвърна Евелин. — Жените с характер не се хвърлят така лесно от обятията на един мъж в обятията на друг.
— Но аз не съм жена с характер — възразих й аз.
Или ако имах такъв, то тогава беше гаден характер.
— Напротив! — каза Евелин. — Ти имаш характер. Просто нямаш стил. Но върху това може да се поработи, казах го и на Оливер. Знаеш ли, той е толкова влюбен в теб.
— Какво? — Какво каза току-що Евелин? За един кратък миг дори почувствах радост. Но това не трая дълго. — О, Господи! Евелин, колко ли ме мразиш само?
Евелин отново въздъхна.
— Не. Само малко ревнувам, защото нещата между вас се развиха толкова бързо. Но, ако трябва да бъда честна, всъщност много се радвам. Оливер не заслужава да страда.
— Евелин, май грешно си разбрала. Оливер и аз решихме да забравим за случилото се. Ще се държим така, все едно, че нищо не е станало.
— Аз му дадох този съвет — каза Евелин гордо. — За да имаш известно време да размислиш.
— И ти можеш да се държиш така, все едно нищо не се е случило — рекох аз.
— Не мога да го направя. Оливия, мисля, че Оливер е забравил да ти каже нещо много важно. Бракът ни отдавна вече не върви на добре заради проблеми, които сега не бих искала детайлно да ти обяснявам. Искам да кажа, че ако всичко между двама ни вървеше добре, със сигурност нямаше да се съгласим на тази работа с размяната. Нали така?
Не казах нищо. Единственото, което бях в състояние да направя, бе да слушам с отворена уста. Всяка от думите й беше откровение за мен.
— А пък и тази история е детето беше голямо натоварване за нашата връзка. Оливер още от самото начало искаше да имаме деца, най-добре направо три-четири. Ха-ха! Сякаш съм като сестричката му? Е, в края на краищата се оставих да ме убеди. Имам предвид, че все пак наближавам четирийсетте и ми беше време да взема решение. Нали така? Бих могла да си представя да имам едно дете. А ако си вземех и детегледачка, да, бих могла да понеса всичко това. Но колкото повече се опитвахме, толкова по-малко ми се искаше да забременея. Всеки месец, когато ми идваше цикълът, аз чувствах облекчение, но не исках да казвам на Оливер. За съжаление обаче, той сам го забеляза. И се чувстваше тъжен. Всъщност, когато решихме да участваме в размяната на мъжете през май, вече и двамата бяхме наясно, че нашият брак е към края си.
— Размяна на жените — коригирах я аз механично.
Сега, откакто Евелин беше започнала да говори, светът ми се струваше някак си съвсем различен. Вече не всичко ми изглеждаше така черно. Хоризонтът се беше оцветил леко в розово.
— Във всеки случай и двамата го знаехме, но просто не искахме да го изречем на глас — продължи Евелин.
— Но нали постоянно се срещахте в някакъв хотел? — възкликнах аз.
— Да — отвърна Евелин и се ухили. — В леглото винаги сме се разбирали прекрасно. Но това не е всичко в една връзка, нали? Когато направих последния тест за бременност миналия месец, тогава и двамата най-сетне си казахме всичко. Че няма смисъл повече да опитваме и е по-добре да се разделим и всеки да тръгне по своя път. Оливер тогава ми сподели, че е лудо влюбен в теб. А аз му казах, че има големи шансове при теб, защото Щефан ти изневерява с кривокраката. А пък и изобщо не ти подхожда.
— Аха — промълвих аз.
Аха. Аха. Аха.
Хей?
— Да, но Оливер беше много наранен — продължи да разказва Евелин, — защото смята, че си спала с него само за да отмъстиш на Щефан. Аз му казах, че това са пълни глупости, но той е убеден, че ти все още си влюбена в Щефан.
— Не съм — казах аз.
— Аз знам това — отговори ми Евелин. — На мен няма нужда да ми обясняваш.
— Но аз си мислех, че Оливер все още те обича.