285. Омагьосаните земемери
Блуждаещите огньове, които нощем кръстосват бреговете и синорите, някога са били земемери и са мамели при отмерването на границите. Затова са прокълнати след смъртта си да скитат и пазят границите.
286. Преместеният граничен камък
В полето край Енгер нерядко може да бъде видян призрак в образа на мъж, наричан от хората юнкер Лудвиг. Някога живял човек с това име, който измамно премествал граничните и маркировъчни камъни в полето. Скоро след смъртта си той започнал да броди и плашел мнозина от срещналите го люде. В по-нови времена това узнало и едно градско момиче. Веднъж то вървяло само извън градските порти и ненадейно се озовало в прословутата местност. На мястото, където според преданието бил преместен граничният камък, към него се приближил мъж, изглеждащ точно така, както многократно вече било описвано явяването на злия юнкер. Той пристъпил към момичето, сграбчил го за гърдите и след това изчезнал. Силно уплашено, то се върнала у дома си и казало на домашните си: „Ето че ме споходи това.“ Мястото на гръдта му, което било докоснато от духа, било почерняло. То тутакси легнало болно и на третия ден се поминало.
287. Граничният спор
В хесенското село Вилмхаузен, недалеч от Мюнден, преди години избухнала разправия между местната община и съседната ней за границата помежду им. Не знаели как да я прекарат справедливо. Най-сетне се сговорили да вземат един рак и да го пуснат в спорната нива, да вървят по следите му и там да поставят граничните камъни. Тъй като ракът кръстосвал насам-натам по най-чудноват начин, до днес границата там е особена, с множество ъгли и извивки.
288. Граничната линия
През прохода Клус и планинското било оттатък Шехентал по поречието на Флетчбах към Гларус се разпростира областта Ури. По някое време между жителите на Ури и тези на Гларус възникнал ожесточен спор за границата между земите им, така че те ежедневно се оскърбявали взаимно и си вредели едни на други. Тогава почитани люде взели следното решение: при равноденствие от всяка страна на разсъмване, щом пропее петелът, да бъде излъчен по един силен и опитен катерач, който да се отправи към спорната област, и там, където двамата мъже се срещнат, да бъде положена разграничителната линия, независимо че от едната или от другата страна разстоянието ще се окаже по-късо. Двамата били избрани и се гледало най-вече да бъде осигурен такъв петел, който няма да сгреши и ще определи точно най-ранния утринен час. Жителите на Ури взели един петел, поставили го в кош и го хранели и поили съвсем малко, тъй като вярвали, че гладът и жаждата ще го пробудят по-рано. Обитателите на Гларус, обратно, хранели и угоявали своя петел, та той да е в състояние радостно и високо да поздрави утрото, и смятали, че така постъпват по най-добрия начин. Когато настъпила есента и уреченият ден дошъл, станало тъй, че пръв пропял гладният петел в Алтдорф, още докато едва започвало да се развиделява, и катерачът от Ури радостно се втурнал към границата. Насреща, в Лентал, вече се било напълно разсъмнало и звездите били избледнели, а тлъстият петел все още спял спокойно. Цялата община се била струпала тъжна край него, ала уговорката била в сила, поради което никой не дръзвал да го събуди, додето най-сетне той не размахал криле и не изкукуригал. За състезателя от Гларус обаче изглеждало много трудно да навакса преднината на другия. Той скочил изплашен и хвърлил поглед към Шайдек, където видял, уви, другия мъж да преваля хребета и вече да се спуска надолу; все пак човекът от Гларус се закатерил по скалите, за да спаси за народа си толкова земя, колкото е възможно. Скоро двамата мъже се срещнали и този от Ури се провикнал: „Ето тук е границата!“ „Съседе, рекъл унило този от Гларус, бъди справедлив и ми отстъпи част от пасището, което придоби!“ Първоначално човекът от Ури не искал, ала другият не се отказвал, докато най-сетне онзи се смилил и казал: „Ще ти отстъпя толкова, колкото успееш да изкатериш, като ме носиш на гръб.“ Порядъчният пастир от Гларус го вдигнал и се заизкачвал по скалите, но изведнъж дъхът му спрял и той рухнал мъртъв на земята. До днес все още показват граничното поточе, до което победеният жител на Гларус носил победителя от Ури. В Ури била голяма радост по повод победата, ала и хората в Гларус отдали на своя пастир заслужена почит и запазили вечен спомен за неговата голяма вярност.