289. Алпийската битка
Пастирите от Обвалд и тези от Ентлебух спорели за някакви пасища, ала те всъщност принадлежали на първите, които водели там добитъка си. Понеже се бояли да не бъдат нападнати от храбрите си противници, оставили пазачи на стадата. Пъргавите и ловки обитатели на Ентлебух замисляли удар; известно време се държали мирно и спокойно, така че доверчивите обвалдци не подозирали нищо лошо и вместо да пазят стадата си, убивали скуката с игри. Хитрите им съседи се промъкнали до зле охраняваното пасище, съвсем тихо завързали хлопките на добитъка и го отвели със себе си. Един от тях останал още известно време, като подрънквал със звънците на кравите, докато грабителите се озоват на безопасно място. След като го сторил, той захвърлил на земята всички хлопки и смеейки се гръмовно, с бързи крачки изчезнал оттам. Пастирите от Обвалд го чули и видели сполетялото ги нещастие. Поискали да си отмъстят, събрали бързо голяма тълпа и нападнали стремително онези от Ентлебух, които обаче се били подготвили за това. Обвалдци не само че не измили позора, ами на всичко отгоре и били набити; отнетото от тях знаменце жителите на Ентлебух съхраняват все още у дома си, в една стара кула в село Шюпфен, а мястото, където се състояла малката схватка, от този момент получило названието Алпийската битка.
290. Камъкът край Вентхузен
Вентхузен в околностите на Кведлинбург някога бил женски манастир, след което преминал в ръцете на графовете от Регенщайн, а след като те измрели — у други господари. Говори се, че във въпросното имение още от времето на манастира има камък, който да остане да лежи непокътнат и невредим на това място, в противен случай собственикът ще бъде споходен от голямо нещастие. Един от чисто любопитство накарал да го отместят, ала вследствие на това бил измъчван по всевъзможни начини дотогава, докато не наредил да го върнат на предишното място.
291. Църквата в Алтенберг
Над село Алтенберг в Тюрингската гора високо на един хълм между дървета е кокетно разположена местната църквица, наречена „Свети Йоан“. Поради трудния път дотам, особено пък през зимата при хлъзгав лед, когато натам носят покойници или пък деца за кръщение, жителите на Алтенберг поискали, според сказанието, да разглобят църквата и да я построят отново долу в селото, само че все не успявали. Защото което смъквали и отнасяли в долината днес, на другия ден се оказвало отново на предишното място, горе при параклиса, при това пак подобаващо подредено, така че били принудени да се откажат от начинанието си.
Тази църква издигнал свети Бонифаций54 и често проповядвал в нея. Веднъж, когато го правел под открито небе, прилетели огромно количество гарвани, гарги и врани и така заграчили и закрещели, че думите на свети Бонифаций не можели да бъдат доловени. Тогава той помолил Бога да не допуска никога вече тези птици в областта. Молбата му била чута и те никога повече не били видени на това място.
292. Кралят в Лауенбургската планина
На един хълм край Лауенбург в Касубен през 1596 година била открита огромна пропаст. Съветът бил осъдил двама злосторници на смърт и им подарил живота, но при условие, че се спуснат и изследват въпросната бездна. Когато влезли в нея, те съзрели на дъното прекрасна градина, насред която имало дърво с прелестни бели цветове, до което обаче не им било позволено да се докоснат. До него стояло дете, което ги повело през обширна равнина към някакъв дворец. От двореца се разнасяли струнни звуци, а когато влезли в него, на сребърен трон седял крал със златен скиптър в едната ръка и с писмо в другата. Това писмо детето подало на двамата злосторници.
293. Лебедовата планина
От прастари времена се говори, при това без някой да знае откъде идва поверието, че „насред Швейцария трябва да се намира Лебедовата планина“, което означава, че цяла Германия ще стане Швейцария. Това сказание е разпространено сред простолюдието и никой не му обръща внимание.
294. Изворът в Робедисен
Ако човек тръгне от Дасел и прехвърли хребета, наречен Бир, а сетне и Кирхберг, от лявата му страна ще остане местност на име Робедисен, където блика извор. За него, за черната почва зад постройката и за високата топола пред Айленхаузен обитателите на областта вярват твърдо в следното: когато изворът в Робедисен промени мястото си, черната почва заприлича на обикновена пръст и високата Айленхаузенска топола изсъхне и загине, в Шьофе, сиреч в полето между Айленхаузен и Марколдендорф ще има голяма кървава битка.