Едно пастирче разказало на някакъв пътник следното: Баща му, който търсил из скалистите процепи изгубена коза, стигнал до въпросната пещера и когато забелязал, че тримата спящи в нея мъже са тримата Теловци, най-старият, сиреч истинският Тел се надигнал внезапно и попитал: „Кое време е в света?“, а когато изплашеният пастир отговорил: „Сега е пладне“, рекъл: „Все още не е време да дойдем“, и отново заспал. Въпреки че по-късно бащата често търсил със сподвижници Теловците, за да ги призове да помогнат на отечеството, той никога повече не успял да ги открие.
299. Рудничарчето
В Швейцария сред простолюдието се разказват много истории за планински духове, и то не само в планината, ами и долу край Белп, в Гелтерфинген и Рюмлинген в околностите на Берн. Тези рудничари са и пастири, само дето пасат не кози, овце и крави, ами диви кози, от чието мляко правят сирене, отрязаното или отхапаното парче от което израства отново и бучката става цяла, стига само човек по непредпазливост да не го изяде докрай и наведнъж, без да остави от него. Този малък народ живее тихо и мирно навътре в скалните процепи, труди се усърдно и само много рядко се показва на човеците, като явяването им е знак за страдание или нещастие; освен ако човек не види тези същества да танцуват на някоя ливада, което е предсказание за благословена година. Често отвеждат загубили се агнета обратно в домовете на хората, а бедните деца, които ходят да събират дърва, понякога намират котлета с мляко в гората, а също кошнички с диви плодове, които джуджетата са оставили за тях.
Преди много време един пастир орял веднъж със слугата си някаква нива, когато видели откъм една скала пушек и дим. „Джуджетата готвят и варят нещо, рекъл слугата, а ние сме много гладни; де да можехме да получим поне една паничка от него.“ И като обърнали впряга, виж ти, в браздата била застлана бяла покривка, а върху нея стояла чиния с току-що изпечен сладкиш, та те похапнали с благодарност и се заситили. Вечерта, когато си тръгвали, чинията и ножът били изчезнали, единствено покривката все още лежала там и селянинът я отнесъл у дома си.
300. Елховите ядки
Плодът на един вид растящи в Алпите елхи (Pinus Cembra) има червеникава, приятна и сладка ядка, приличаща отчасти на тази на бадемовата. Само че човек рядко и с големи усилия се добира до него, тъй като дърветата растат много рядко в гората, ами повече по скалистите склонове и пропасти. Местните жители разказват, че майсторите омагьосали и направили безплодно това дърво, понеже във времето, в което трябвало да работят усърдно на полето, слугите се занимавали с това да брулят вкусните плодове и да ги ядат, поради което не вършели работата, която трябвало да извършат, или пък я извършвали лошо.
301. Раят на животните
Горе, по високите и недостъпни скали и снежни хребети на Матенберг има едно място, където обитават и пасат заедно като в рая най-прекрасните диви кози и козли, но също и други чудни и странни животни. Веднъж на двадесет години човек съумява да достигне до въпросното място, и то само един на двадесет ловци на диви кози. Щастливците не бива да отнасят със себе си в долината никакво животно. Те обаче разказват някои неща за прелестта на това място, както и че върху дърветата са издълбани имената на мнозина, които по едно или друго време са били там. Един път някой донесъл оттам превъзходна кожа от див козел.
302. Ловецът на диви кози
Един ловец на диви кози се заизкачвал, достигнал до скалист хребет и продължавайки да се катери нагоре, се добрал по-далеч от обикновеното, когато изневиделица пред него се изправило грозно джудже, което рекло гневно: „Защо избиваш от толкова време дивите ми кози, ами не оставиш стадото ми на мира? Сега ще ми платиш скъпо с кръвта си!“ Ловецът пребледнял и замалко да падне, ала се задържал и помолил джуджето за прошка, понеже не знаел, че козите му принадлежали. Джуджето казало: „Добре, само че повече да не се мяркаш пред очите ми, обещавам ти рано сутринта на всеки седми ден да намираш пред хижата си убита дива коза, ала се пази от мен и не закачай останалите.“ Джуджето изчезнало, а ловецът се прибрал умислен у дома си, понеже този спокоен живот хич не му се нравел. На седмата сутрин в клоните на дървото пред хижата му висяла тлъста дива коза, той се нахранил доволно и предоволно, следващата седмица станало същото и така продължило няколко месеца. Накрая обаче ловецът се отегчил от леността си и пожелал сам да лови диви кози, пък да става каквото ще. Качил се в планината и не след дълго забелязал гордия водач на стадото, вдигнал пушката си и се прицелил. И тъй като злото джудже не се появявало отникъде, той се канел вече да натисне спусъка, когато джуджето се промъкнало изотзад, дръпнало ловеца за глезена и той паднал и се потрошил в пропастта.