Други разказват: Джуджето подарило на ловеца бучка козе сирене, което би трябвало да му стигне до края на живота, само че веднъж онзи непредпазливо го изял докрай или пък някакъв негов несведущ гост погълнал остатъка. Бедността го принудила да се захване отново с лов на диви кози и джуджето го бутнало в пропастта.
303. Дупките на джуджетата
В графство Хоенщайн в Харц, между Елбингероде и Рюбенланд, по таваните на скалните пещери се виждат кръгли и други отвърстия, наричани от простолюдието Дупките на джуджетата, към които джуджетата в стари времена се изкачвали и спускали по някаква стълба. Тези джуджета вършели всякакви добрини на жителите на Елбенгероде. Когато в града се готвела сватба, родителите и сродниците на годениците отивали във въпросните пещери и заемали от джуджетата месингови и медни котли, железни тенджери, калаени паници и чинии, както и всякаква друга необходима кухненска посуда. След като изкажели молбата си, хората се отдръпвали малко назад и джуджетата изнасяли исканите неща пред входа на пещерата. Сетне хората ги вземали и отнасяли у дома си; а след като сватбеното тържество отминело, отнасяли всичко обратно на същото място и добавяли малко храна в знак на благодарност.
304. Джуджето и чудното цвете
Един млад беден овчар от Зитендорф откъм южната страна на Харц, в Голдене Аце, веднъж достигнал до подножието на Кифхойзер и тъжен се заизкачвал по възвишението. Най-горе намерил чудно цвете, каквото не бил виждал дотогава, откъснал го и го поставил в шапката си, канейки се да го поднесе като подарък на невестата си. Като продължил нататък, достигнал до стария замък, където видял запазено сводесто помещение, на което единствено входът бил отчасти затрупан. Влязъл в него, видял на земята множество малки блестящи камъни и напълнил с тях джобовете си. Вече се канел да тръгва, когато прозвучал глух глас: „Не забравяй най-доброто!“ Той се измъкнал тутакси от помещението, без сам да знае как го е сторил. Щом зърнал отново слънцето и стадото си, зад гърба му мигом се затръшнала вратата, която преди изобщо не бил забелязал. Като посегнал за шапката си, овчарят се препънал и цветето изпаднало от нея. Внезапно пред него се изправило джудже: „Къде е чудното цвете, което намери?“ „Изгубих го“, отговорил смутено овчарят. „То беше отредено за теб, рекло джуджето, и струва повече от целия Ротенбург.“ Когато овчарят бръкнал в джоба си, искрящите камъни се оказали късчета чисто злато. Цветето обаче изчезнало и планинците го търсят до днес, под сводовете на Кифхойзер, но също в Квестенбург, пък и откъм северната страна на Харц, понеже скритите съкровища променят мястото си.
305. Русалът в Келе
В Келе, едно малко езеро недалеч от Верне в околностите на Хоенщайн някога живеели русали. Веднъж през нощта русалът взел акушерката от едно село и след големи увещания я отвел в дълбините, където живеел с жена си. Спуснали се към едно подземно помещение, където акушерката свършила работа си. Русалът я възнаградил щедро. Когато обаче тя си тръгвала, родилката я повикала с ръка и тайно й се оплакала през сълзи, че русалът скоро ще удуши новороденото дете. И наистина, няколко минути по-късно акушерката видяла на повърхността на водата кървавочервена струя. Детето било умъртвено.
306. Шварцах
За стария замък Шварцах в Пфалц има две сказания. Някога там живеел рицар, чиято дъщеричка веднъж си играела на поляната край езерото и била отвлечена в него от голяма змия, която излязла от скалите. Всеки ден бащата отивал на брега и се вайкал. Веднъж му се сторило, че от водата се дочува глас, и тогава извикал високо: „Дай ми знак, дъще моя!“ И ето, прозвънило някакво звънче. От този миг то се дочувало всеки ден, веднъж прозвучало по-ясно и рицарят доловил думите: „Жива съм, татко, само че съм пленница на водния свят; дълго се съпротивлявах, ала първата глътка отне свободата ми; пази се от тази глътка.“ Бащата останал тъжен и неподвижен, тогава към него се приближили две момчета и му подали да пие от златен потир. Щом отпил, той паднал в езерото и потънал.