Друг разказ споменава стар сляп рицар, който живеел с деветте си дъщери в Шварцах. Недалеч в гората се подвизавал разбойник, който дълго ухажвал дъщерите напразно. Веднъж се появил в поклоннически одежди и казал на девиците: „Ако искате да излекувате баща си, долу в студения овраг зная подходящата билка, която трябва да бъде откъсната преди изгрев-слънце.“ Дъщерите го помолили да им я покаже. Когато рано на другата сутрин се спуснали в студения овраг, злосторникът убил и деветте и ги погребал на същото място. Бащата умрял. Тридесет години по-късно убиецът се разкаял, изровил костите и ги погребал в осветена земя.
307. Трите девойки от езерото
В Епфенбах край Зинсхайм според преданието три прекрасни, облечени в бели одежди девойки влизали всяка вечер в селската предачница. Те донасяли все нови и нови песни и мелодии, знаели хубави приказки и игри, хурките и вретената им били странни, никоя предачка не била толкова чевръста и никоя не успявала да получи толкова тънка прежда. Ударел ли единадесетият час обаче, те се надигали, събирали си нещата и не можели да бъдат задържани дори миг повече, колкото и другите да им се молели. Никой не знаел откъде идват, нито къде отиват; наричали ги само Девите от езерото или Сестрите от езерото. Момчетата ги харесвали и се влюбили в тях, особено пък синът на учителя. Той не можел да се насити да ги слуша и разговаря с тях, и най-много съжалявал, задето всяка вечер се тръгват толкова рано. Веднъж му хрумнало да премести селския часовник с един час назад, а вечерта сред приказките и шегите никой не забелязал промяната на часа. И когато камбаната ударила единадесет, а всъщност това бил дванадесетият час, трите девойки се изправили, прибрали хурките си и си тръгнали. На следното утро някакви хора минали край езерото; дочули плач и на повърхността забелязали три кървави петна. Оттогава сестрите не се появили повече в предачницата. Синът на учителя залинял и скоро след това се поминал.
308. Мъртвият жених
Един благородник се сгодил в Магдебург за красива госпожица. Станало обаче така, че женихът паднал в Елба, където го търсили три дена и не го намерили. Цялото семейство изпаднало в дълбока тревога, тогава при родителите на любимата се явил някакъв човек, занимаващ се с черна магия, и им казал: „Онзи, когото търсите, е пленник на русалка под водата и тя няма да го пусне жив, освен ако дъщеря ви не обрече себе си телом и духом на русалката или ако не й отдаде живота си вместо него, или обаче, ако женихът не обещае себе си на русалката, което той засега не иска да стори.“ Невестата поискала да замести любимия си, ала родителите не се съгласили и настоявали магьосникът да върне жениха, жив или мъртъв. Скоро след това намерили трупа му на брега, покрит със сини петна. Нещо подобно се случило и с жениха на някаква госпожица от Арнхайм, който също се бил удавил. Тъй като обаче не знаели мястото, магьосникът сторил с изкуството си така, че трупът три пъти изскачал от водата, вследствие на което потърсили на това място и открили мъртвия на дъното на реката.
309. Вечният ловец
Един ден граф Еберхард от Вюртемберг препуснал сам към зеления лес, където се канел да ловува за развлечение. Изведнъж дочул силно бучене и шум, все едно минавал ловец; уплашил се силно и като слязъл от коня и се качил в короната на едно дърво, попитал духа дали ще му стори зло? „Не, рекло привидението, аз съм човек като теб и стоя отпреде ти съвсем сам, а преди бях господар. Само че толкова ми харесваше да ловувам, щото помолих Бога да ме остави да го правя чак до деня на Страшния съд. За жалост молбата ми беше чута и вече повече от петстотин години преследвам един и същ елен. Родът и санът ми не са открити обаче никому до днес.“ Граф Еберхард казал: „Покажи ми лицето си, може би ще те разпозная.“ Тогава духът открил лицето си, което било голямо едва колкото юмрук, изсъхнало като цвекло и набраздено като гъба. Сетне той отново се втурнал след елена, а графът се завърнал у дома си.
310. Ханс Ягентойфел
Вярва се, че ако някой е сторил престъпление, заслужаващо обезглавяване, ала не е бил наказан приживе, след смъртта си трябва да броди с глава под мишница.
През 1644 година една неделя някаква жена от Дрезден излязла призори в близката гора да събира жълъди. В полето, недалеч от въпросното място, наречено Изгубената вода, дочула силен звук от ловен рог, а сетне грохот като от паднало дърво. Жената се изплашила и скрила торбичката с жълъдите в един храсталак, скоро след това рогът прозвучал отново и като се озърнала, тя видяла сив жребец, язден от човек без глава, облечен в сива мантия, обут в ботуши с шпори и с ловджийски рог през рамо. Тъй като той отминал мирно, тя придобила отново кураж, досъбрала жълъдите си и вечерта невредима се завърнала у дома си. След девет дена жената отишла със същото намерение пак в същата област и като седнала на Фьорстенберг да си обели една ябълка, зад нея се разнесъл глас: „Не е ли вече пълна торбичката Ви и не Ви ли я отнеха?“ „Не, отговорила тя, лесничеите са благочестиви люде и не ми сториха нищо, дано Бог се смили над мен, грешната!“ При тези думи тя се обърнала, а там стоял същият мъж в сивата си мантия, само че без кон, и държал под мишница главата си с кестенява къдрава коса. Жената се стъписала, но призракът рекъл: „Добре сторихте, дето помолихте Бог да прости греховете Ви, с мен няма как да стане същото.“ След което разказал следното: Той живял преди сто и тридесет години и се казвал като баща си Ханс Ягентойфел. Баща му често го наставлявал да не бъде твърде суров спрямо бедняците, той обаче пропускал думите му край ушите си, отдавал се на пиянство и извършил достатъчно злини. Затова трябва да броди сега като прокълнат дух.