311. Сънят на Хакелнберг
Ханс от Хакелнберг бил началник на ловците в Брауншвайг и сам знаменит ловец. Една нощ в Харцбург му се присънил тягостен сън; привидяло му се, че се бори със страховит глиган, който след дълго противоборство най-накрая го надвил. От този миг Ханс не можел да се освободи от мисълта за този си сън. Някое време по-късно в Преден Харц той наистина се натъкнал на глиган, подобен на видения насън. Глиганът го нападнал; борбата дълго време била равностойна, ала накрая Ханс победил и тръшнал врага си на земята. Възрадван като го видял в нозете си, ловецът ритнал с крак ужасните глиги на звяра и извикал: „Вече нищо не можеш да ми сториш!“ Само дето той ритнал толкова силно, че острият зъб пронизал ботуша и наранил крака. Първоначално Хакелнберг не обърнал внимание на раната и продължил лова. Като се върнал обаче, кракът му се бил подул така, щото ботушът трябвало да бъде смъкнат. Бързо поел назад към Волфенбютел; но клатушкането на талигата подействало толкова вредоносно, че Ханс едва се добрал до лечебницата във Вюлпероде, недалеч от Хорнбург, и скоро след това умрял. На гроба му лежи камък, изобразяващ облечен в ризница рицар върху муле.
312. Тут-Озел
В полунощ, когато споменатият Хакелнберг „жвака“55 през буря и дъжд и прекосява с талига, кон и кучета Тюрингския лес, Харц и най-вече Хакел, пред него лети нощна кукумявка, наричана от простолюдието Тут-Озел. Пътниците, на които тя се натъква, се хвърлят по корем на земята и пропускат дивия ловец да премине край тях; скоро след това дочуват кучешки лай и ловен вик: хуху! В един отдалечен манастир в Тюрингия преди години живеела монахиня на име Урсел, която още приживе смущавала хора с прививното си пеене; поради което и била наречена Тут-Урсел. Още по-мъчително станало след смъртта й, защото в единадесет часа вечерта тя промушвала глава през един отвор в църковната кула и извивала жалостиво глас, а всяка сутрин в четири пригласяла неканена на пеенето на сестрите. Те понасяли това в продължение на няколко дни; на третата сутрин обаче една от монахините, обзета от страх, прошепнала тихо на съседката си: „Това трябва да е Урсел!“ Тогава песента внезапно прекъснала, косите на сестрите настръхнали и монахините се втурнали вън от църквата, крещейки високо: „Тут-Урсел, Тут-Урсел!56“ И никакво наказание не можело да накара монахиня да влезе в църквата, докато най-сетне не бил призован един прочут екзорсист от някакъв капуцински манастир на Дунав. Той заточил Тут-Урсел в образа на ушата сова в Домбург на Харц. Тук тя срещнала Хакелнберг и неговото „хуху“ й харесало също толкова, колкото и нему нейното „уху“. Така те започнали заедно да ловуват във въздуха.
313. Черните ездачи и воденият от тях кон
Преди някое време господарят на Рехенберг, разбойник и крадец, една нощ се отправил със слугата си да дири плячка. По пътя си срещнали войска черни рицари; онзи се отдръпнал, ала не могъл да се въздържи да попита последния в шествието, който водел с ръка красиво оседлан празен кон, кои са всъщност те. Ездачът отвърнал: „Беснуващата войска.“ Тогава слугата също се спрял и попитал, за кого е онзи красив кон. Отговорът гласял, че е за най-верния слуга на господаря му, който до година ще умре и ще язди въпросния кон. Слугата на Рехенберг решил да встъпи в манастир и се наел като коняр при един абат. В рамките на следващата година се скарал с друг слуга, който го пронизал смъртоносно.
55
Глаголът