317. Девойката Илзе
Илзенщайн е една от най-големите скали в планината Харц, тя се намира откъм северната страна в графство Вернигероде, недалеч от Илзенбург, в подножието на Брокен и край нея тече река Илзе. Насреща й има друга скала, чиято структура е сходна и която изглежда да е била отделена от първата при някакво земетресение. При потопа двама влюбени побягнали към Брокен, за да се спасят от все повече надигащите се води на това всеобхватно наводнение. Когато го достигнали и застанали заедно на една скала, тя се разцепила и щяла да ги раздели. Откъм лявата страна, по-близо до Брокен се оказала девойката; откъм дясната — момъкът, и двамата, прегърнати, паднали в буйните води. Девойката се казвала Илзе. Всяка сутрин оттогава тя излиза от Илзенщайн, за да се изкъпе в Илзе. На малцина се е удало да я видят, но който я познава, я хвали. Една ранна утрин я срещнал някакъв въглищар, поздравил я дружелюбно и я последвал по даден от нея знак до скалата; пред скалата тя взела сака му, влязла вътре и го изнесла пълен. След което наредила на въглищаря да го отвори чак в хижата си. Тежестта му изненадала човека и когато достигнал до моста над Илзе, той не можел повече да се сдържа, отворил сака и видял жълъди и шишарки. Той неохотно ги изсипал в реката, ала когато камъните се докоснали до Илзе, той дочул звън и с ужас забелязал, че е изсипал злато. Прочее, грижливо съхраненият по ъглите на сака остатък все пак го направил достатъчно богат. Според друго сказание някога върху Илзенщайн се издигал замъкът на някакъв крал от Харц, който имал прекрасна дъщеря на име Илзе. Наблизо живеела вещица, чиято дъщеря пък била безмерно грозна. Мнозина женихи се домогвали до Илзе, а дъщерята на вещицата не пожелавал никой, така че вещицата се разгневила и превърнала с помощта на магия двореца в скала, в чието подножие оставила видима единствено за кралската дъщеря врата. От тази врата всяка сутрин излиза омагьосаната Илзе и се къпе в реката, наречена на нейно име. Ако някой човек има късмет да я види, докато се къпе, тя го отвежда в двореца, нагощава го вкусно и го отпраща богато възнаграден. Завистливата вещица обаче е сторила тъй, че тя да бъде виждана как се къпе само през няколко дена в годината. Да я спаси може единствено онзи, който се къпе по същото време в реката и който е равен с нея по красота и добродетелност.
318. Езичницата в Глац
Стари и млади в Глац разказват, че в езически времена над страната властвала безбожна девойка магьосница, която стреляла от замъка си с лъка си чак до голямата липа в Айзендорф, съревновавайки се с брат си, който умеел да праща стрелата си най-далеч. Стрелата на брата достигнала едва до средата и девойката спечелила. Тази липа отбелязва границата и тя ще остарее толкова, колкото езическата кула в Глац, и дори в един или друг момент да изсъхне, тя прораства отново и стои до ден-днешен. На липата по някое време седяла гадателката и предсказвала бъдещите събития в града: Турчинът ще достигне до Глац, но като се опита да премине по каменния мост до защитния вал, ще претърпи тежко поражение от стрелящите от замъка върху него християни; което обаче няма да се случи, докато над тезгясите с хляба не прелети голямо ято жерави. Като знак за това, дето девойката надстреляла брата си с лък, на една миля от крепостния ров поставили два остри камъка. Но тъй като въртяла непозволена любов със собствения си брат, народът я ненавиждал и желаел смъртта й, само че тя всеки път се изплъзвала благодарение на магьосническото си изкуство и на силата, с която често за развлечение чупела цяла подкова. Най-сетне тя все пак била заловена и зазидана в голямата зала, намираща се до портата, която водела от долната към горната част на замъка. Там тя умряла и в нейна памет образът й е издялан вляво от въпросната порта в каменната стена над дълбокия ров и до ден-днешен бива показван на всички чужденци. Нейно изображение има и в зелената дворцова зала, а върху пирон в стената на дворцовата църква е окачен кичур руса коса, сплетен няколко пъти по дължина. Хората го наричат в един глас Косата на езичницата; той виси толкова високо, че застанал на пода висок мъж едва успява да го докосне с ръка, приблизително на три крачки от вратата. Тя, както се говори, често се появява в замъка в образа и одеждите, както е нарисувана, но не обижда никого, стига само някой да не я ругае или да й се подиграва, или пък да замисля да махне кичура коса от църквата. Някакъв войник, който й се надсмивал, бил посетен от нея по време на стражева служба и зашлевен със студена ръка. На друг, който откраднал косата, се явила през нощта, изподраскала го и го въртяла насам и натам така, че той щял да умре, ако не бил накарал бойния си другар бързо да върне косата на старото й място.