319. Рострап и Креетпфул57
Рострап или Рострапе58 наричат скала с яйцевидна вдлъбнатина, наподобяваща в някаква степен огромна конска подкова, намираща се във високите планини на Северен Харц оттатък Тале. За нея се разказват различни сказания: (1) Дъщерята на краля на великаните преди години се обзаложила да прескочи с коня си дълбоката пропаст Креетпфул от едната скала до другата. На два пъти го сторила благополучно, третия път обаче жребецът се дръпнал назад и паднал с нея в пропастта. Там тя се намира все още. Веднъж някакъв гмуркач я измъкнал за угода на неколцина и срещу малък бакшиш от водата дотолкова, че се видяла част от короната, която тя носела на главата си. Когато рекъл да го стори за трети път, първоначално се поколебал, ала накрая се решил, като при това казал следното: „Ако във водата се появи кървава струя, то девойката ме е погубила; в такъв случай бързо се махнете оттук, за да не бъдете и вие застрашени.“ Както казал, така и станало, появила се кървава струя. (2) Някога в разположените наоколо стари дворци живеел крал, чиято много красива дъщеря искал да отвлече някакъв влюбен в нея принц, за която цел се обвързал с дявола, а онзи чрез черното си изкуство му доставил кон от преизподнята. Така принцът я отвлякъл и конят, прескачайки от скала на скала, поставил с копитата си въпросните знаци. (3) В Харц живеела кралска дъщеря, която въртяла тайна любов против волята на баща си. За да се отърве от гнева му, тя избягала, като взела кралската корона, и искала да се скрие всред скалите. Върху отсрещната скала, оттатък Рострап, все още личат отпечатъците от шините на талигата й. Тя била преследвана и обградена. Единствената възможност да се спаси била да рискува скок на другия бряг. Девойката разбрала това, затова затанцувала за последно, все едно че е сватбеният й ден, откъдето скалата получила названието си Танцовата площадка. След това благополучно направила големия скок; а там, където конят й стъпил, се отпечатала подковата му и оттогава скалата носи името Рострап. Докато била във въздуха обаче безценната корона паднала от главата й в един водовъртеж в Боде, наречен вследствие на това Кроненлох.59 Тя лежи там и до ден-днешен. (4) Преди повече от хиляда години, преди още рицарите разбойници да построят Хоймбург, Лойенбург, Щекелнбург и Винценбург, земите около Харц били обитавани от великани, които били езичници и магьосници и които грабели, убивали и насилвали. Те изтръгвали шестдесетгодишни дъбове заедно с корените и се биели с тях. Който се изправел насреща им, бивал пребиван с тояги, а жените били отвеждани в плен, където трябвало да прислужват денем и нощем. В Бохемския лес по онова време живеел великан на име Бодо. Всички му се подчинявали, единствено Ема, дъщерята на краля от Великанската планина, той не бил в състояние да принуди да го обикне. Не помагали нито силата, нито хитростта, тъй като тя имала за съюзник един силен дух. Веднъж обаче тя забелязала Бодо да ловува на заснеженото пасище и тутакси оседлала своя кон раванлия, който за миг прекосявал огромни пространства; а онзи се заклел да улови Ема или да умре. Той за малко щял да я достигне, само че тя го съзряла на две мили от себе си и го разпознала по изобразените върху щита му крила на портата на едно разрушено градче и бързо смушкала коня си. Подкаран от шпорите, той се понесъл през планини, скали и гори от Тюрингия към планината Харц. От време на време тя дочувала на мили зад себе си пръхтящия жребец на Бодо и пришпорвала неуморния си раванлия. Най-сетне конят й се спрял запъхтян на страховитата скала, наречена Танцовата площадка. С уплах надникнала Ема в бездната, понеже скалата се извисявала на повече от хиляда стъпки отвесно над пропастта. Дълбоко надолу бучала реката и се пенели страховити водовъртежи. Насрещната скала изглеждала много далечна и върху нея едва биха се закрепили предните крака на жребеца. Тя дочула отново пръхтенето на коня на Бодо, в страха си призовала на помощ духовете на предците си и без да се замисли, смушкала с дългите си по един лакът шпори хълбоците на раванлията. Конят прескочил благополучно бездната, достигнал острата скала и забил копитото си на четири стъпки дълбоко в твърдия камък, така че изскочили искри. Това е въпросният Рострап. С времето следата станала по-плитка, ала никакъв дъжд не може да я изтрие докрай. Ема се спасила, ала тежката един центнер