60 кралска корона паднала при скока от главата й в пропастта. В сляпата си разпаленост Бодо се провалил във водовъртежа и дал името си на реката. (Боде се влива заедно с Еме и Заале в Елба.) В образа на черно куче той пази на това място златната корона на великанската дъщеря, та никой сребролюбец да не я извади оттам. Един гмуркач предприел веднъж този риск след дълги уговорки. Той се спуснал към дъното, уловил короната и я вдигнал нагоре, така че събралият се народ видял да проблясват златните й върхове. Само че тя била твърде тежка и на два пъти се изплъзвала от ръцете му. Хората му викнали да се спусне за трети път. Той го направил и кървава струя бликнала нагоре. Гмуркачът не се появил повече. Сега бездната тъне в дълбок мрак и тишина, птица не я прелита. Само среднощ често се дочува отдалеч приглушеният кучешки лай на езичника. Водовъртежът се казва Дяволското блато, а скалата, на която Ема измолила помощта на духовете от преизподнята, Танцовата площадка на дявола. (5) В Бохемия преди години живеела кралска дъщеря, ухажвана от могъщ великан. От страх за властта и силата си кралят му я обещал. Тъй като обаче вече имала любим от рода на човеците, тя се противопоставила на жениха и на заповедта на баща си. Ядосан, кралят решил да я насили и насрочил сватбата още за следващия ден. Със сълзи в очите тя се оплакала на любимия си, който предложил да избягат тутакси и като паднала тъмната нощ, се канел да осъществи уговореното. Да се избяга обаче не било лесно, понеже конюшните на краля били заключени, а конярите му били верни и предани. Прочее, огромният жребец на великана се намирал в специално построена за него конюшня, само че как слабата женска ръка щяла да води и направлява високото повече от десет лакътя чудовище? И как да се доберат до него, след като той бил завързан със здрава дебела верига, която служела за оглавник, а при това била заключена с голям катинар, ключа за който великанът носел със себе си? Любовникът обаче се притекъл на помощ, поставил стълба и казал на кралската дъщеря да се качи; сетне ударил с всичка сила с меча си веригата, така че тя се строшила, скочил сам върху коня зад девойката и вихрено се понесли навън. Умната девойка била взела скъпоценностите си, а поставила върху главата си и короната на своя баща. Докато препускали, на великана му хрумнало да поязди тъкмо тази нощ. Луната греела ярко и той станал да оседлае жребеца си. Смаян, той видял, че конюшнята е празна. Вдигнал се шум в двореца и когато се наканили да събудят кралската дъщеря, тя също била изчезнала. Без повече да се мае, женихът яхнал първия попаднал му добър кон и се понесъл презглава подире им. Голямо ловно куче душело пътя, поет от влюбените; недалеч от горите на Харц великанът ги настигнал. Тогава обаче и девойката съзряла преследвача, пришпорила мигом коня и препуснала през гората, додето бездната, през която тече Боде, не препречила пътя й. Конят спира за миг и влюбените са в голяма опасност. Тя хвърля поглед назад, откъдето в бърз галоп се приближава великанът, и тогава храбро смушква коня в ребрата. С огромен скок, който отпечатва едното задно копито, той прескача оттатък, и влюбените са спасени. Защото крантата на преследващия ги великан поради тежестта си прави твърде къс скок и двамата с ужасяващ трясък се провалят в бездната. На отсрещната страна кралската дъщеря танцува от радост. Затова мястото и днес носи названието Танцовата площадка. При шеметния й скок обаче короната пада в един вир в Боде. Там тя лежи и до днес, охранявана от огромно куче с пламтящи очи. Плувци, заслепени от надеждата за печалба, са се опитвали с риск за живота си да я измъкнат от дълбините, ала при завръщането си са казвали, че усилията са напразни, защото колкото повече се доближават до нея, толкова по-дълбоко я потопява голямото куче, така че златната корона няма как да бъде вече достигната.