325. Великаните в Лихтенберг
Лихтенберг е планински дворец, който по-лесно е обновен от развалините си, а в околните села и до днес е живо сказанието, според което в древни времена на това място е имало великани. Сред камъните има такива, които няма как да са били изнесени по стръмния хълм с човешка сила. Един великан мъкнел на плещите си тежащ повече от осемдесет центнера каменен блок, ала попътно той се разцепил и останал да лежи на височината на около час път от Лихтенберг; този камък и до днес носи названието Великанската скала. В двореца е съхранена кост с обиколка една и половина стъпка, сраснат с друга, дебела половин и дълга една стъпка кост; преди двадесет и пет години там освен костите се виждала и огромна ракла. Разказва се още, че веднъж великанката се отдалечила повече от обичайното от Лихтенберг и срещнала селянин, който орял с волове нивата си. Такива неща тя не била виждала, та прибрала селянина, плуга и воловете в престилката си и ги отнесла на мъжа си в двореца с думите: „Погледни, мъжо, какви прекрасни животинки намерих!“
326. Кръвта на великаните
Между магдебургското градче Егелн и село Вестерегелн недалеч от Хакел, в една плитка падина има червена вода, наричана от простолюдието Кръвта на великаните. Един великан бягал, преследван от друг, пресякъл Елба и като стигнал до местността, където сега се намира Егелн, се закачил с единия крак, който не бил вдигнал достатъчно, за върха на кулата на стария замък, препънал се, задържал се няколко хиляди стъпки на нозете си, ала най-сетне паднал. При падането си ударил носа в една голяма скала край Вестерегелн с такава сила, че хрущялът се счупил и бликнала кръв, остатъците от която се виждат и днес.
Според друг разказ великанът живеел в областта на Вестерегелн. Той често се развличал, като скачал над селото и малките му жители. При един скок обаче той одраскал палеца на крака си о върха на кулата, който закачил. Кръвта бликнала от раната и се извила в огромна дъга чак до локвата, в която се събрала никога несъсирващата се великанска кръв.
327. Бучене откъм гроба на великана
Край Кьослин в Померания показват великанска могила, от която били изровени огромен рог, огромен меч и чудовищни кости. В Предна Померания преди години също имало великани. В областта на Грайфсвалд през 1594 година разкопали внимателно надлъж и надълбоко такива великански гробове и каменарите открили тела, високи единадесет и дори шестнадесет стъпки, а също и стомни край тях. Когато обаче се доближили до друг, подобен на първия гроб и се канели да го преровят, те дочули, както сами разказват, грохот, като че нещо бучало и танцувало край тях, подрънквайки ключове. Тогава те се отказали да оскверняват гроба.
328. Мъртъвци от гробовете противостоят на врага
Веерщет62, село близо до Халберщат, според сказанието е получило името си от това, че при едно опасно нападение на чужди езичници, когато местните жители вече били надвити от превъзхождащия ги противник, мъртвите се надигнали от гробовете, храбро се противопоставили на тези изверги и така спасили децата си.
329. Скалите на Ханс Хайлинг
При река Егер, срещу селото Айх, се издигат чудновати скали, които народът нарича Скалите на Ханс Хайлинг и за които се разказва следното: В стари времена в страната живеел човек на име Ханс Хайлинг, който притежавал достатъчно пари и имоти, ала всеки петък се залоствал в дома си и през този ден никой не го виждал. Този Хайлинг бил сключил съюз със злия дух и бягал, видел ли кръст. По някое време той се влюбил в красиво момиче, което първоначално му било обещано, ала по-късно отново му го отказали. Когато то празнувало сватбата си с жениха и много гости, точно в полунощ, в дванадесетия час пред тях се явил въпросният Хайлинг и високо извикал: „Дяволе, ще ти служа завинаги, ако унищожиш тези люде!“ Дяволът отговорил: „Значи си мой“, и превърнал всички сватбари в скали. Невестата и женихът са там прегърнати; останалите са със скръстени ръце. Ханс Хайлинг паднал от скалата в Егер, която просъскала и го погълнала, и никой не го видял повече. Каменните изваяния биват показвани и до днес, влюбените, бащата на невестата, гостите, а също и мястото, от което паднал Хайлинг.