330. Девойката с брадата
В Заалфелд насред реката стои църква, до която се стига по стълба откъм разположения наблизо мост, ала в която вече не се проповядва. В тази църква като герб или знак на града е изваяна разпъната на кръст монахиня, пред която е коленичил мъж с цигулка, а до него лежи пантофка. За всичко това се разказва следното: Монахинята била кралска дъщеря, която живеела в манастир в Заалфелд. Поради изключителната й красота един крал се влюбил в нея и не искал да отстъпи в настояването си тя да се омъжи за него. Тя останала вярна на обета си и упорито се противила, но тъй като той все повече настоявал и тя не знаела вече как да му се противопостави, помолила накрая Бога да я спаси, като отнеме плътската й красота и й придаде някакво уродство; Бог чул молбата й и в този миг й пораснала дълга грозна брада. Когато видял това, кралят изпаднал в ярост и накарал да я разпънат на кръст.
Тя обаче не умряла веднага, ами трябвало да изнемогва няколко дена на кръста в неописуеми мъки. В това време като особена милост се появил цигулар, който трябвало да облекчи болките й и да придаде сладост на смъртните мъки. Той засвирил с цигулката си толкова добре, колкото можел, и когато вече не се държал на нозе от умора, коленичил и продължил да свири утешителните си мелодии без прекъсване. Това се харесало на светата девица дотолкова, че като награда и спомен тя оставила да падне от крака й една скъпоценна, обшита със злато и драгоценни камъни пантофка.
331. Бялата дева от Шванау
Свободните швейцарци разрушили замъка Шванау край Ловерцското езеро, понеже в него живеел злият и жесток наместник на императора. Веднъж в годината в нощната тишина гръмотевица разтърсва развалините и в кулата отеква жалостен вик; покрай стените наместникът бива преследван от едно облечено в бели одежди момиче, което бил обезчестил, докато той с вопъл се хвърли в езерото. Три сестри избягали от похотливите желания на наместниците в пролома Риги и никога повече не излезли оттам. Мястото обозначава параклисът „Свети Михаил“.
332. Шварцкопф и Зеебург на езерото Мумел
Езерото Мумел лежи в дълбоката долина Мург, окръжено от някогашни замъци; едни срещу други стоят останките на нявгашните крепости Шварцкопф и Зеебург.63 Сказанието гласи, че всеки ден, когато се смрачи над планинските върхове, откъм крепостния двор на Зеебург през една вратичка преминават тринадесет сърни и се отправят през плаца към насрещната безкрила крепостна порта. Изкусните ловци улучвали винаги по едно от тези животни, но никога повече. Другите куршуми не попадали в целта или удряли кучетата. От това време никой ловец не стрелял по друго животно, освен по онова, което вървяло в редицата и се отличавало с големината и красотата си. Изключение от въпросното всекидневно шествие правел петъкът, който и до днес носи обичайното си название Ловен сабат и в който никой не стъпва в Зеебург. В този ден обаче около полунощ се явява друго видение. През малката вратичка към гората в двора влизат и след това тихомълком се отправят към голямата крепостна порта дванадесет монахини, а между тях кървящ мъж с дванадесет кинжала в тялото си. В същия миг от портала се появява подобна редица, състояща се от дванадесет напълно черни мъже, от чиито тела хвърчат искри и навсякъде избухват горящи пламъци; те преминават близо покрай монахините и кървящия им спътник, а между тях се промъква женска фигура. Това видение сказанието обяснява по следния начин: В Зеебург живеели дванадесет братя от графски разбойнически род, а с тях и добрата им сестра; а в Шварцкопф благороден рицар с дванадесет сестри. Случило се така, че една нощ дванадесетимата зеебургци отвлекли дванадесетте сестри от Шварцкопф, а рицарят от Шварцкопф на свой ред пленил единствената сестра на дванадесетте разбойници. Двете страни се срещнали в равнината край Мург и между тях пламнала битка, в която зеебургци надвили и взели в плен оня от Шварцкопф. Отвели го в крепостта и всеки от дванадесетте забил кинжала си в гърдите му пред очите на умиращата негова любима и тяхна сестра. Скоро след това дванадесетте отвлечени сестри се измъкнали от мястото, в което ги държали, измъкнали дванадесетте кинжала от гърдите на брата си и през нощта избили всички убийци. След като сторили това, те побягнали, ала слугите ги настигнали и погубили. Когато малко по-късно замъкът бил погълнат от огън, стените, при които били избити девойките, се отворили от тях излезли дванадесет женски фигури, всяка с дете на ръце, отправили се към езерото Мумел и се хвърлили във водите му. След време водата погълнала разрушения замък и в този си вид той все още стърчи над нея.