Един беден мъж, който живеел близо до езерото Мумел и често се молел за водните духове, загубил жена си. На следната вечер в стаята, в която върху една дъска лежала мъртвата, се дочула тиха музика. Той открехнал вратата, надникнал вътре и видял шест деви, които стояли с кандила в ръце около покойницата; следващата вечер били също толкова на брой юноши, които будували край трупа и го съзерцавали с дълбока тъга.
333. Бакалинът и мишката
Преди много години един беден бакалин вървял през гората в Бохемия към Райхенау. Уморил се и поседнал да хапне залък хляб, единственото, с което можел да утоли глада си. Докато похапвал, видял в нозете му да се примъква мишле, което най-сетне се спряло пред него, като че очаквало нещо. Макар сам да бил в нужда, той добродушно подхвърлил няколко трохи от хляба си и мишлето тутакси ги отмъкнало. Докато имало още от хляба, той все му подавал по малко от него, така че и двамата добре се нагостили. Бакалинът се надигнал, за да пийне глътка вода от близкия извор, а като се върнал, виж ти, на земята лежал къс злато, в същия миг мишето се появило с втори такъв, положило го пак там и хукнало да донесе трети къс. Бакалинът го последвал и видял как то се вмъква в една дупка и изважда златото оттам. Тогава взел тоягата си, разровил земята и открил голямо съкровище от стари златни монети. Взел го и се огледал за мишлето, само че то било изчезнало. Радостен, той отнесъл златото в Райхенау, раздал половината на бедните, а другата половина дал да се построи църква на това място. За да бъде запазен споменът, историята била изваяна в камък и изображението може да бъде видяно и до днес в Райхенау, Бохемия, в църквата „Света Троица“.
334. Тримата иманяри
Под църквата „Свети Дионисий“ в Ерфурт изглежда да лежи огромно съкровище, което се наели да открият заедно трима мъже, един ковач, един шивач и един пастир или овчар. Само че злият дух, който пазел съкровището, убил и тримата. Главите им били изваяни от камък на корниза под покрива на църквата, а до тях също една подкова, една ножица и една овчарска гега или лозарски нож.
335. Призоваване пред Божия съд
В Лойнебург в Прусия имало някакъв много сръчен крадец, който бил в състояние да открадне коня на дори най-предпазливия човек. Един селски свещеник имал хубав кон и го продал на рибаря в Ангербург, но все още не бил му го доставил. Тогава крадецът се обзаложил, че ще открадне коня и сетне ще го върне; ала свещеникът разбрал това и наредил така да го пазят и заключват, че онзи да не може да се добере до него. Веднъж свещеникът яхнал коня и се отправил към града и тогава в странноприемницата се появил крадецът в просешки одежди и с две патерици. И като забелязва, че свещеникът се кани да си тръгва, отива преди него в полето, закача патериците на едно дърво, изляга се под него и очаква свещеника. Онзи се появява добре подпийнал, вижда просяка да лежи там и казва: „Братко, ставай! Настава нощ, върви при човеци, вълците ще те разкъсат.“ Крадецът отговаря: „Ах, мили господине! Минаха лоши момчета и метнаха патериците ми на дървото, та тук ще умра и погина, понеже без патерици не мога да отида никъде.“ Свещеникът изпитва жалост към него, скача от коня, подава юздите му на хитреца, сваля пътническата си мантия, премята я върху гърба на коня и се изкатерва на дървото да свали патериците. Междувременно крадецът се мята на коня, пришпорва го, захвърля селските си дрехи и оставя свещеника да се прибере пешком у дома си. Управникът на областта научава за тази кражба, нарежда да заловят крадеца и да го окачат на бесилката. Всички научили за неговата хитрост и съобразителност.