Веднъж неколцина подпийнали люде яздели покрай бесилката, говорели си за лукавството на крадеца и се смеели. Единият от тях бил лекомислен подигравчия, та се провикнал: „Ловък и умен крадецо, ти трябва много да знаеш! Ела ми на гости в четвъртък заедно с другарите си и ме научи на разни хитрини.“ Другите избухнали в смях.
В четвъртъка, след като благородникът бил пил цялата предишна нощ и легнал да поспи, в деветия час сутринта крадците се появяват с веригите си в двора, отправят се към съпругата, поздравяват я и заявяват, че юнкерът ги е поканил на гости, та да го събуди. Обзета от силен страх, тя се изправя пред постелята на юнкера и казва: „Ах, отдавна ви говоря, че с пиянствата и подигравките си ще си навлечете позор, сега станете и посрещнете Вашите гости“; и разказва какво са рекли те в стаята.
Той скача изплашен, поздравява ги с добре дошли и им казва да седнат. Нарежда да донесат ястия, колкото могат да приготвят набързо, които тутакси биват погълнати. Междувременно благородникът се обръща към конекрадеца: „Мили мой, много се смяхме на сръчността ти, ала сега не ми е до смях, само се чудя как така се толкова съобразителен, пък изглеждащ такъв груб човек.“ Онзи отвърнал: „Когато Сатаната забележи, че човек е изоставил Божието слово, лесно може да го направи такъв.“ Благородникът питал за други неща, крадецът му отговарял и така до края на угощението. Тогава гостите се изправили, по-благодарили му и рекли: „И ние Ви каним на небесния Божи съд край ешафода, на който бяхме наказани от света за злодеянията ни; там Вие ще получите като нас присъдата на временното опозоряване, и това ще се случи след точно четири седмици.“ И се разделили с него.
Благородникът много се изплашил и бил дълбоко смутен. Споделил случилото се с мнозина, един му казвал едно, друг друго. Той обаче се утешавал с това, че нищо никому не бил отнел и че въпросният ден се падал празникът на Вси светии, в който обикновено не се водят съдебни дела. За всеки случай останал у дома си и поканил гости, та ако стане нещо, да има свидетели, че не е вършил нищо нередно. Понеже по това време в страната вилнеели разбойници, най-вече рицарите на Грегор Матерн, един от които пронизал командира на ордена господин Еберхард от Емден. Затова било наредено, където се появят такива рицари и дружини, да бъдат излавяни и екзекутирани, без да бъдат изслушвани. Та убиецът бил издаден и командирът го преследвал с хората си. И тъй като за онзи благородник това бил последният ден, пък и празникът на Вси светии, той си помислил, че вече е свободен, привечер поискал да се повесели след дългото заседяване и препуснал към полето. Когато хората на командира го забелязали, сторило им се, че това е конят и тези са одеждите на убиеца и бързо се спуснали към него. Рицарят започва да се защитава и пронизва един млад благородник, приятел на командира, за което бива задържан. Онези го отвеждат пред стените на Лойнебург, дават пари на един литовец и той го окача до гостите му на бесилката. Не му помогнали твърденията му, че току-що идва от дома си, ами трябвало да чуе: „По-бързо, преди други да дойдат и се застъпят за него, защото само така той ще може да се измъкне!“
336. Гости от бесилката
Един гостилничар от прочут с богатствата си град се връщал у дома си заедно с двама търговци на вино от лозята, където закупили значително количество вино, пътят им минавал край бесилката и макар да бързали, погледнали и видели трима обесени, които били екзекутирани преди много години. Тогава единият от търговците се провикнал: „Е, гостилничарю, тези тримата приятели, дето висят там, също са били твои гости.“ „Ха, възкликнал гостилничарят в добро настроение, те могат да дойдат и тази нощ и да похапнат с мен!“ Какво се случва? Когато подпийналият гостилничар слиза от коня, влиза в стаята си и сяда там, обзема го силен страх, така че не е в състояние да повика някого. Междувременно влиза слугата с намерение да му събуе ботушите и вижда господаря си полумъртъв в креслото. Повиква жена му и когато тя все пак посвестява мъжа си с помощта на по-силни средства, го пита какво е станало. Той разказва, че като минавал покрай тях, поканил тримата обесени на гости и като стигнал в стаята си, те също встъпили в нея в ужасяващия вид, в който висели на бесилката, и му давали настойчиво знак да отиде с тях. Най-сетне се появил домашният прислужник, при което трите духа изчезнали. Всички сметнали, че гостилничарят просто си е въобразил това, понеже в опиянението си се е сетил за онова, което извикал на грешниците, минавайки покрай тях, само че той легнал на легло и умрял на третия ден.