337. Дяволският мост
Някакъв швейцарски пастир, който често навестявал момичето си, трябвало всеки път да се промъква през Ройс, за да стигне отсреща, или пък да заобикаля отдалеч. Случило се така, че един път той се озовал на извънредно голяма височина и ядосано рекъл: „Бих искал дяволът да е тук и да ми построи мост до насреща.“ В същия миг дяволът се изправил пред него и казал: „Ако ми обещаеш първото живо общество, което мине по него, ще ти построя мост, по който винаги ще можеш да минаваш от едната до другата страна и обратно.“ Пастирът се съгласил; за няколко мига само мостът бил готов, а онзи подкарал една дива коза пред себе си и вървял след нея. Измаменият дявол тутакси хвърлил надолу частите на разкъсаното животно.
338. Дванадесетте Йоханеса
Един франконски крал имал дванадесет пажа, наричани Немските ученици, и всеки от тях се казвал Йоханес. Те пътували върху една рулетка през различни страни и за двадесет и четири часа били в състояние да узнаят какво се случва в целия свят. След което го съобщавали на краля. Дяволът обаче всяка година свалял едного от рулетката и го вземал като мито. Последния свалил на Петерсберг край Ерфурт, наричан преди това Берберсберг. Кралят се заинтересувал къде се е озовал последният, и като научил, че е паднал при един красив хълм, накарал да построят параклис, нарекъл го „Корпус Кристи“ и настанил там един отшелник. Тогава наоколо имало само вода и нищо не било застроено, та на параклиса окачили светилник, по който се ориентирал всеки, докато водата била източена към Заксенбург.
339. Дяволският ров
Близо до село Раперсдорф, намиращо се недалеч от град Щрелен в Долна Силезия, в равнината се забелязва дълбок ров, покрай който на известно разстояние тече поток, и въпросния ров простолюдието нарича Дяволския. Един селянин от Раперсдорф бил в голямо затруднение, тъй като не знаел как да отстрани дъждовната вода, заляла полята му. Тогава се появил дяволът и казал: „Дай ми седем работници да ми помагат и още през тази нощ ще ти изкопая ров, в който ще се оттече всичката вода от нивите ти и който ще е готов още преди зазоряване.“ Селянинът се съгласил и пратил на дявола работниците с техните инструменти. Като излязъл на следващия ден да нагледа как вървят работите, големият и обширен ров бил готов, само че работниците били изчезнали, а разкъсаните членове на нещастниците били разпръснати из околните поля.
340. Кройцлиберг
В един замък близо до Баден в Ааргау живеела кралска дъщеря, която често отивала до близкия хълм, за да си отдъхва под храстите. Този хълм обаче бил обитаван отвътре от духове и веднъж, по време на ужасна буря, те го опустошили и разцепили. Когато кралската дъщеря дошла отново, решила да се спусне в отворилата се бездна, за да ги види. Като настъпила нощта, тя се спуснала навътре, но скоро била сграбчена от диви отблъскващи фигури и повлечена покрай множество бъчви все по-надолу в пропастта. На следния ден я открили на възвишение близо до опустошения хълм, нозете й били пуснали корени в земята, ръцете й били прораснали като дървесни клони, а тялото й наподобявало камък. С помощта на чудодейна икона, която донесли от близкия манастир, тя била освободена от това си ужасно състояние и върната в замъка. На върха на хълма поставили кръст, поради което и днес хълмът се казва Кройцлиберг64, а пропастта с бъчвите — Дяволската изба.
341. Конете от сеновала
Рихмут от Адохт, съпругата на един богат градоначалник в Кьолн, умряла и била погребана. Гробарят забелязал, че тя има на пръста си красив пръстен, алчността му го подгонила през нощта към гроба, който той отворил, канейки се да измъкне пръстена. Но щом отмахнал капака на саркофага, видял, че трупът свива ръката си и понечва да се надигне от саркофага. Той побягнал уплашен. Жената се развила от покрова си, излязла и се отправила право към дома си, където извикала по име познатия й домашен прислужник, наредила му веднага да отвори вратата и накратко разказала какво се било случило. Слугата отишъл при господаря си и му рекъл: „Господарката стои пред вратата и иска да я пуснем.“ „Ах, казал господарят, това е дотолкова невъзможно, че по-скоро конете ми ще се озоват върху сеновала!“ Едва изрекъл тези думи, на стълбата към сеновала се дочул тропот и виж ти, шестте бели коня застанали един до друг горе върху него. Жената не преставала да хлопа и градоначалникът повярвал, че това е наистина тя; с радост й отворили и тя напълно оживяла. На следния ден конете все още надничали от процепа в сеновала, та трябвало да се изгради голямо скеле, по което да ги смъкнат живи и здрави. За да се помни случилото се, изваяли от глина коне, които надничат от въпросната къща надолу. Същата сцена е изрисувана в църквата на светите Апостоли, където освен това показват дълга ленена завеса, изтъкана собственоръчно от госпожа Рихмут и подарена от нея на църквата. Защото тя живяла още седем години.