Когато людете чули за случилото се, те започнали да почитат Нотбурга като светица. Отшелникът от параклиса „Свети Михаил“ пращал при нея каещите се грешници, когато те подирели помощ от него; тя се молела заедно с тях и снемала тежкия товар от сърцето им. През есента, когато падат листата, дошли ангелите и отнесли душата й на небето; трупа й покрили със смъртен саван и въпреки че всички цветя вече били увехнали, го покрили с разцъфнали рози. Два белоснежни бика, които още не били запрягани в хомот, я пренесли през реката, без да намокрят копитата си, а камбаните в околните църкви започнали да бият от само себе си. Така трупът бил отнесен до параклиса „Свети Михаил“ и погребан там. В църквата в село Хоххаузен на Некар и до днес стои каменно изображение на света Нотбурга. Пещерата на Нотбурга, наричана от простолюдието Девичата пещера, също може да бъде видяна и тя е известна на всяко дете.
Според друг разказ пък става дума за крал Дагоберт, който бил отседнал в Мосбах и дъщеря му Нотбурга избягала, понеже искал да я сгоди за един езически венд.66 Някаква змия я изхранвала с треви и корени в скална пещера до смъртта й. Блуждаещи огньове издали закътания гроб и кралската дъщеря била разпозната. Натоварената с трупа й талига теглели два бика, които се спрели на мястото, на което е погребана и където днес се намира една църква. Тук се случват всевъзможни чудеса. Каменно изображение на змията има в Хоххаузен. Върху една олтарна фреска пак там е представена Нотбурга с прекрасните си коси, която бива обезглавена за засищане на бащината й отмъстителност.
352. Хоросан, забъркан с вино
През 1450 година в Австрия гроздето било толкова кисело, че повечето граждани изливали направо на улицата прокисналото вино, понеже поради тръпчивия му вкус не можели да го пият. Това вино наричали Осланеното куче, тъй като според някои сланата разваля гроздето, а според други защото самото вино е разяло дъгите на бъчвите с остротата си. Тогава римският император Фридрих III издал нареждане никой да не излива този Божи дар, а който не иска да пие виното, да го откара в двора на църквата „Свети Стефан“, та с него да бъде забъркан хоросанът, с който ще бъде изградена църквата.
В Глатц, срещу Бохемската порта се издига стара, кръгла и сравнително висока кула, наричана Езическата кула, понеже била изградена още в прастарите езически времена. Стените й са здрави и хоросанът за тях, както се говори, бил забъркан с чисто вино.
353. Еврейският камък
През 1462 година в тиролското село Рин се случило тъй, щото някакви евреи подкупили с много пари един селянин да им даде малкото си дете. Те го отвели в гората и го измъчвали по най-отвратителни начини до смърт върху един голям камък, наричан оттогава Еврейският камък. След това окачили разтерзания труп на едно крушово дърво недалеч от един мост. По време на убийството майката на детето тъкмо работела на полето; изведнъж я връхлетели мисли за детето й и без да знае защо, била обзета от страх; при това на дланта й капнали една след друга три капки прясна кръв. Със свито сърце тя се втурнала съм дома си и подирила детето си. Мъжът я въвел в стаята, признал стореното от него и поискал да й покаже многото пари, които щели да ги спасят от беднотията им, само че те всичките се били превърнали в шума. Бащата полудял и изпитал смъртна мъка, а майката излязла да дири детенцето си и като го видяла да виси на дървото, снела го с горещи сълзи оттам и го отнесла в църквата в Рин. То лежи там и до днес и бива почитано от простолюдието като свято дете. Там бил отнесен и Еврейският камък. Според сказанието един пастир отсякъл дървото, на което било окачено детенцето, но като понечил да го отнесе у дома си, си счупил крака и това довело до смъртта му.
66
Названието, обозначаващо първоначално вероятно някакво славянско племе, тук означава просто „славянин“. Впоследствие се употребява в пейоративен смисъл за езичник изобщо.