354. Убитото от евреите момиче
През 1267 година в Пфорцхайм живеела стара жена, която от алчност продала на евреите едно невинно седемгодишно момиче. Евреите затъкнали устата му, за да не може да вика, прерязали му вените и увили с кърпи раните, за да съберат кръвта. Бедното дете умряло скоро в мъки, те го захвърлили в Енц и сетне натрупали отгоре му един товар камъни. След няколко дена Маргаритка вдигнала ръчичката си над течащата вода; рибарите я забелязали и се ужасили; тутакси се струпал народ, а се появил и самият маркграф. Лодкарите успели да измъкнат детето, което все още било живо, но след като призовало да отмъстят на убийците й, склопило очи. Заподозрените евреи били привикани и когато те се доближили до трупа, от отворените рани бликнала буйно кръв. Евреите и старицата признали злодеянието си и били екзекутирани. Край входа на дворцовата църква в Пфорцхайм, там, където виси въжето на камбаната, стои саркофагът на детето с надпис. Сред гилдията на лодкарите от уста на уста се предава сказанието, че по това време маркграфът предоставил на града Пфорцхайм, за прослава на предшествениците си, свободата сами да пазят града си, „докато светят слънцето и луната“, а също и привилегията всяка година около панаира по Заговезни да излизат двадесет и четири лодкари с оръжие и звънци и сами да охраняват в този ден града и панаира. Това важи и до днес.
355. Четирите подкови
В Елрих, на вратата на старата църква преди години имало заковани четири огромни подкови и те стояли пред очите на старите люде; откак църквата рухнала, подковите се съхраняват в дома на свещеника. В стари времена едно лятно утро Ернст, графът на Клетенберг, се отправил към Елрих, та там да спечели една златна верижка като награда за надпиване. Той спечелил пред мнозина други и с верижката на врата се канел да прекоси градчето и да се върне в Клетенберг. В предградието чул да отслужват вечерня в църквата „Свети Николай“; в опиянението си се отправя през богомолците към олтара; ала едва жребецът поставя крак на стъпалата, когато ненадейно четирите му подкови падат и той рухва заедно с ездача.
356. Олтарът в Зеефелд
В Тирол, недалеч от Инсбрук, лежи Зеефелд, стара крепост, в която през четиринадесети век живеел гордият и дързък рицар Освалд Мюлер. Във високомерието си той достигнал дотам, че на Велики четвъртък през 1384 година пред очите на местните жители и на слугите си не пожелал да приеме поднесеното му в църквата причастие, ами поискал от капелана да му подаде по-голямо, каквото иначе се полага на свещениците. Но щом го поел, каменният под пред олтара се разтресъл. В страха си той се опитал да се вкопчи с две ръце за желязната решетка, ала тя поддала, все едно била от восък, така че свитите му в юмрук пръсти ясно се отпечатали в желязото. Преди да потъне изцяло, обзело го разкаяние, свещеникът измъкнал от устата му причастието, което, щом езикът на грешника го докоснал, тутакси се било обагрило в кръв. Скоро след това той изградил наблизо манастир и бил приет в него като брат-мирянин. Върху желязото и до днес се вижда отпечатана дланта му, а има и картина, представяща цялата история.
Когато жена му разбрала от завръщащите се у дома си люде за случилото се в църквата, не повярвала, ами рекла: „Това е толкова слабо вероятно, както ако на това изсъхнало и излиняло стъбло разцъфнат рози.“ Само че Бог дал знак за всемогъществото си и скоро сухото стъбло се раззеленило и разцъфтели снежнобели рози. Грешницата накъсала розите и ги захвърлила на земята, но в същия миг я обхванало безумие и тя хукнала по околните хълмове, додето на следния ден рухнала мъртва на земята.
357. Мъртвешкият камък
В Оберхасли по пътя към Гадмен, недалеч от Майринген, край Кирхетбуел, тесен скален пролом, през който преди столетия се е промъквала мътната Аар, на земята лежи камък, върху който е отпечатана формата на човешка ръка с много пръсти. Народът разказва, че в някогашни времена тук е станало убийство; нещастницата се опитала да се задържи за него и върху камъка са останали следите от насилствената й смърт.
358. Греховна любов
На Петерсберг край Ерфурт са погребани брат и сестра, изобразени на леко повдигнатите надгробни камъни. Сестрата била толкова красива, че братът, който за известно време бил в чужбина и се завърнал, бил обзет от любов и съгрешил с нея. Скоро дяволът откъснал главите и на двамата. Върху надгробните камъни били изваяни образите им, ала и тук главите изчезнали от телата и останал единствен шипът, на който били закрепени. Близките им поставили други глави, този път от месинг, ала и те се загубили, и дори когато изрисували лицата с тебешир, на другия ден всичко се оказвало изтрито.