Выбрать главу

359. Градският съветник в Швайдниц

Преди години в Швайдниц живеел градски съветник, който обичал златото повече от Бога и научил една гарга да минава през счупеното стъкло на зарешетения прозорец на разположената точно срещу дома му градска хазна и да му донася оттам по една монета. Това ставало всяка вечер и тя му донасяла в човката си по една златна или сребърна монета от оставените на масата градски приходи. Другите служители в съвета забелязали най-сетне, че съкровището намалява, решили да заловят крадеца и скоро забелязали гаргата, която след залез-слънце долетяла и отмъкнала една златна монета. Те поставили знаци на няколко монети и ги положили на същото място, а гаргата отмъкнала една след друга и тях. Тогава градският съвет се събрал, разгледал случая и решил, ако крадецът бъде издирен, да бъде поставен горе на венеца на високата градска кула и да бъде осъден или да умре там от глад, или да бъде принуден да се спусне на земята. Междувременно пратили хора в дома на заподозрения съветник и те открили там не само летящия пратеник, ами и белязаните златни монети. Злосторникът признал престъплението си, подчинил се доброволно на присъдата, която, съобразявайки се с напредналата му възраст, другите поискали да смекчат, ала той не се съгласил и разтреперан от страх, се изкачил до венеца на кулата. При спускането надолу обаче скоро достигнал до каменна решетка, от която нямало път ни напред, ни назад, така че той трябвало да спре. Десет денонощия бедният старец останал пред очите на всички в това жалко положение, без храна и вода, додето най-сетне от нетърпим глад започнал да отхапва от собствената си плът, от ръцете и дланите си и дълбоко разкаян, свършил живота си по този нечувано жесток начин. Впоследствие на мястото на трупа на въпросната решетка било закрепено каменно изображение на човека и на гаргата. През 1642 година бурен вятър съборил статуята, ала главата все още изглежда да е запазена върху сградата на градския съвет.

360. Небесна дъга над осъдените

Когато през юни 1621 година в Прага трябвало да бъдат екзекутирани двадесет и седем знатни мъже, въвлечени в избухналите в Бохемия размирици, един от тях, Йоханес Кутнауер, капитан на стария град, извисил настойчиво глас към небето да им бъде даден, нему и на неговите обграждани, знак за милост; и вярата му била толкова силна, щото по собствените му думи не се усъмнил ни за миг, че ще получи такъв. Когато пристъпили към изпълнението на смъртната присъда, след краткотраен дъжд над така наречения Лоренцберг се извисила дъга във формата на кръст, която се задържала около час за утеха на осъдените.

361. Бог плаче с невинния

В Ханау по някое време една жена била обвинена в тежко престъпление и била осъдена на смърт. Когато стигнала до лобното място, тя рекла: „Каквито и да са привидните обвинения срещу ми, аз съм невинна, и то така безспорно, че сега Бог ще плаче с мен.“ При което от ясното небе започнало да вали. Тя била екзекутирана, но по-късно се изяснило, че е невинна.

362. Божието ястие

Недалеч от Цвикау, в имението на управителя на някакво село станало така, че родителите пратили сина си, едно съвсем младо момче, в гората да върне оставените на близкото пасище волове. Момчето обаче се позабавило и в настъпилата нощ паднал голям и дълбок сняг, който затрупал околните хълмове, така че момчето не можело да изгази през снега и да излезе от гората. Когато не се върнало и на следващия ден, родителите се разтревожили вече не толкова за воловете, колкото за детето си, ала поради големия сняг не били в състояние да проникнат в гората. На третия ден снегът отчасти се разтопил и те тръгнали да търсят момчето, което най-сетне видели да седи на един огрян от слънцето хълм, върху който нямало никакъв сняг. Когато момчето забелязало родителите си, им се усмихнало и на въпроса им, защо не си идва у дома, отговорило, че е чакало да се свечери, че не е знаело, дето е минал цял ден, и че нищо лошо не му се е случило. Като го попитали дали е яло нещо, то съобщило, че някакъв мъж се бил приближил до него и му дал сирене и хляб. Без съмнение това момче било нахранено и опазено от Божи ангел.