21. Геролдсек
Преди години за Геролдсек, един старинен дворец във Васгау, се чуваха да се разказват най-различни истории: че в определено време от годината в този дворец били забелязвани древните немски крале Ариовист, Херман, Витекинд, исполинът Зигфрид и много, много други; когато германците изпаднели в тежка беда и изглеждало, че ще погинат, те им се притичали на помощ начело на някои древни германски народи.
22. Император Карл в Нюрнберг
Според преданието Карл Велики е прокълнат да пребивава в дълбокия кладенец на Нюрнбергската крепост. Брадата му е прораснала през каменната маса, пред която е седнал.
23. Фридрих Барбароса в Кифхойзер
За този император има много сказания. Той уж не бил умрял, ами ще живее до деня на Страшния съд, а и след него на трона не се е изкачвал никакъв истински император. Дотогава той е скрит в планината Кифхаузен, а като излезе, ще окачи щита си на едно изсъхнало дърво, от което дървото ще се разлисти и ще настъпят по-добри времена. Понякога той говори с людете, които идват в планината, понякога само им се показва. Обикновено седи на пейка пред кръгла каменна маса, подпрял главата си с ръка, и спи, като главата му постоянно пада и той премигва с очи. Брадата му е прорасла много дълга, според някои през каменната маса, според други се е увила около масата, така че за да се изправи, трябва да обиколи масата три пъти, а досега го е сторил само два пъти.
Един селянин, който през 1669 година тръгнал от селото Реблинген Корн за Нордхаузен, бил отведен в планината от едно дребно човече, там трябвало да изсипе зърното си, а в замяна чувалите му били напълнени със злато. Този човек видял императора да седи, само че напълно неподвижно.
Джуджето въвело навътре и един овчар, който свирел някаква мелодия и тя се понравила на императора. Той стоял там и попитал: „Летят ли все още гарваните около планината?“ И когато овчарят дал утвърдителен отговор, извикал: „Значи ще трябва да спя още сто години!“
24. Крушовото дърво във Валзерфелд
Край Залцбург в така наречения Валзерфелд някога трябва да стане страховита битка, където ще се стекат много люде и кървавата баня ще е такава, че кръвта от земята ще прелива в обувките на сражаващите си. Злите люде ще бъдат избити от добрите. Във Валзерфелд стои изсъхнало крушово дърво, за да напомня за тази последна битка, то три пъти е било отсичано, ала кълновете са прораствали отново, така че то пак се е раззеленявало и се превръщало в пълноценно дърво. Още много години то ще остане сухо, ала започне ли да се раззеленява, до жестоката битка остава съвсем малко време, а като даде плодове, тя ще започне. Баварският княз ще закачи на него гербовия си щит, без никой да знае какво означава това.
25. Омагьосаният крал в Шилдхайс
Старият замък Шилдхайс, разположен сред горска и планинска пустош в немска Бохемия, трябвало да бъде построен отново и възстановен. Когато майсторът и строителите оглеждали руините и основите, открили проходи, изби и сводове под земята, при това повече, отколкото очаквали; в една от сводестите зали в кресло седял могъщ крал, украсен с бляскави и сияйни скъпоценни камъни, а вдясно от него стояла мила девица, придържаща с ръце главата на краля, който като че си почивал в тях. Когато те се приближили с бързи стъпки и жадни за плячка, девойката се превърнала в змия, бълваща огън, така че всички били принудени да се отдръпнат. Те предали на господаря си какво им се е случило, а той не след дълго преминал край сводестата зала и чул девицата горчиво да стене. По-късно влязъл заедно с кучето си в пещерата, откъдето избликнали огън и дим, така че рицарят се отдръпнал, а кучето, което изтичало пред него, сметнал за изгубено. Огънят угаснал и когато отново се доближил, видял девойката да държи в ръце невредимо кучето му, а на стената имало заплашителен надпис. Храбростта му обаче го подтикнала да се втурне в това приключение и той бил погълнат от пламъците.