32. Превърнатите в камъни джуджета
В Бохемия, недалеч от Елбоген, в една сурова, ала красива долина, през която се вие, достигайки почти до Карлсбад, реката Егер, се намира прочутата Пещера на джуджетата. Жителите на съседните села и градове разказват следното. Тези скали в древни времена били обитавани от планински джуджета, които живеели там тихо и мирно. Никому не вършели зло, напротив, при нужда и смут помагали на съседите си. Дълго време над тях властвал могъщ повелител над духовете, ала веднъж, когато те поискали да отпразнуват сватба и се отправили към църквата си, той изпаднал в силен гняв и ги превърнал в камъни или по-скоро, доколкото те все пак били неизтребими духове, ги заточил вътре в тях. Редицата на тези скали и до днес носи названието „Омагьосаната сватба на джуджетата“ и те могат да бъдат видени в различни форми да се извисяват по върховете на планината. По средата на една от скалите показват образа на едно джудже, което, докато другите се опитвали да избягат от своя плен, твърде дълго се контело и докато надничало от прозореца и се оглеждало за помощ, било превърнато в камък.
Върху фасадата на кметството в Елбоген и сега показват заточените безсъвестни и сребролюбиви графове в една буца звънлив метал. Според преданието никой, който е опетнил себе си със смъртен грях, не е в състояние да повдигне въпросната буца.
33. Планините на джуджетата
Край Аахен недалеч от града се извисява една планина, чиито обитатели, когато се женят, вземат назаем от гражданите казани, железни тенджери, паници и тигани, а сетне най-почтено им ги връщат. Подобни планини на джуджета има в областта Йена, както и в графство Хоенщайн.
34. Джуджета заемат хляб
Хедлер, свещеникът на Зелбитц и Марлсройт, разказал през 1684 следното: В гората между двете споменати места има овраг, наричан от всички Дупката на джуджетата, понеже от повече от сто години там под земята живеели джуджета, на които някои от жителите на Наила доставяли необходимата храна.
Алберт Щефел, седемдесетгодишен, който умрял през 1680 година, и Ханс Коман, шестдесет и тригодишен, който пък умрял през 1679 година, двама почтени и заслужаващи доверие мъже, често разказвали, че дядото на Коман веднъж орял разположената си близо до въпросната дупка нива, а жена му му донесла на полето прясно изпечен хляб за закуска и го оставила, завит в месал, на синора. Не след дълго се приближила дребна женичка и заговорила орача за хляба му: нейният хляб бил все още във фурната, но гладните й деца не можели да го чакат, та тя на обяд ще му върне от своя. Дядото склонил, по пладне тя се върнала, простряла много бял месал и положила върху него още топъл самун, благодарила му многократно и го помолила да изяде хляба, без да се свени, а месала тя после иска да вземе. Така и станало, след което тя му рекла, че сега са отворени толкова много ковачници, че те, обезпокоени от тях, са принудени да си тръгнат и да оставят милите тям места. Тя укорила това, дето людете много се кълнат и проклинат, а и не почитат неделята, като селяните преди да отидат на църква минават да нагледат полята си, което е много греховно.