Неотдавна в една неделя няколко ратаи се спуснали със запалени факли в дупката, вътре намерили пропаднал много нисък проход, а накрая стигнали до обширен, изкусно издълбан в скалите четириъгълен дворец, надхвърлящ човешкия ръст и в четирите ъгъла с по една малка куличка. Обзел ги страх и те излезли, без да разгледат стаичките.
35. Графът на Хоя
Една нощ на графа от Хоя се явило малко човече и както разказва графът, му рекло да не се плаши, защото искало само да му каже две думи и да го помоли да не му отказва. Графът отвърнал, че ако за него и за хората му това не е прекалено тежко, с удоволствие ще го направи. Тогава човечето казало: „Другата нощ в дома ти ще дойдат и ще се настанят някакви същества, на които ти трябва да отстъпиш за известно време кухнята и залата, а и да наредиш на слугите си да си легнат и никой от тях да не гледа какво ще правят онези, изобщо никой не бива да знае за това, освен ти самият. За всичко ще ти се отблагодарят, ти и родът ти ще преуспеете, нито ти, нито твоите люде ще претърпят дори най-малкото страдание.“ Графът се съгласил. През следващата нощ в къщата се появило, подобно на военна колона, цяло шествие от дребни човеци, като каквито биват описвани джуджетата рудничари. Започнали да готвят, режат и сервират, и преди още да се огледаш, била приготвена обилна вечеря. Призори, когато се канели да си тръгват, малкото човече отново се приближило до графа и заедно с благодарностите си му поднесъл меч, саламандрова кожа и златен пръстен с инкрустиран червен лъв, като пояснило, че той и наследниците му трябва да пазят тези три неща и че докато те са заедно, в графството ще се съхранят единството и благосъстоянието; а разделят ли се, това ще е знак, че нищо добро не го чака; и още, че винаги когато червеният лъв загуби цвета си, някой от рода ще умре.
Във времената обаче, когато граф Йобст и братята му били все още непълнолетни и страната управлявал Франц от Хале, мечът и саламандровата кожа им били отнети, докато пръстенът останал до края на господстващия род. Къде е попаднал след това, никой не знае.
36. Прогонените джуджета
В Ерцгебирге джуджетата били прогонени чрез градежа на ковачници и мелници. Те се оплаквали горко от тях, ала казвали, че ще се върнат, когато ковачниците бъдат премахнати. Под планината Сион преди Кведлинбург преди време имало дупка на джуджета, които нерядко с удоволствие предоставяли на жителите калаени съдове и други подобни неща за техните сватбени тържества.
37. Гномите
Гномите, или рудничарите са обикновено като джуджетата само три лакътя високи. Те имат вида на стар мъж с дълга брада, облечени са като рудничарите с бяла качулка, прикрепена за ризата, и кожа отзад, имат фенери, клинове и чукове. Не причиняват никакви неприятности на работниците, а когато понякога хвърлят малки камъчета, пак не им навреждат, освен дето онези се гневят на шегите и глумите им и ги ругаят. Те могат да бъдат видени най-вече в тунелите, съдържащи руда или в които се очаква да бъде открита такава. Затова рудничарите не се плашат от тях, ами смятат явяването им за добро указание, възрадват се и копаят още по-усърдно. Тези същества бродят из изкопите и шахтите и привидно много работят, ала в действителност не правят нищо. Понякога изглежда, като че копаят проход или жила, понякога — че насипват изкопаното в кофи, понякога пък — че въртят макарата и искат да изкарат нещо нагоре, ала те само дразнят и подлъгват рудничарите. Понякога викат, а приближи ли се човек, там няма никого.
При Кутенберг в Бохемия често са виждани в голям брой да излизат и да влизат в изкопите. Когато там няма никого и особено когато предстои голямо нещастие или беда (смъртта на рудничаря предсказват с три почуквания), гномите биват чувани да ровят, копаят, блъскат, тропат и да се преструват, че вършат и други рудничарски работи. Понякога пък, но по-рядко, се престорват, че правят като ковачите, блъскат наковалнята, обръщат желязото и коват с чуковете. Именно в този рудник са чувани много пъти да удрят, чукат и потропват, все едно, че работят двама или трима ковачи; поради което бохемците ги наричат „малките къщни ковачи“. В Идрия рудничарите им оставят всеки ден гърненце с храна на отредено за това място. Всяка година в определено време им купуват и червена мантия с дължина като за дете и им я подаряват. Пропуснат ли да го сторят, малките люде се разгневяват и стават неблагосклонни.