38. Заклеване на джуджетата рудничари
В Нюрнберг живеел някой си Паул Кройц, който прибягнал до следното чудно заклинание. На едно равно място поставил нова масичка, покрил я с бяла покривка, наредил отгоре две купички с мляко, две с мед, две чинийки и девет ножчета. Сетне взел черна кокошка и я разкъсал над тигана, така че кръвта да капе в яденето. След това хвърлил един къс на изток, а друг на запад и наченал заклинанието си. Като свършил, изтичал до едно целено дърво и видял, че две джуджета рудничари се измъкнали от земята, седнали на масата и започнали да се хранят сред благоуханията на тамяна, който също бил запален там. Той ги питал различни неща, а те му отговаряли; а след като това се повторило няколко пъти, малките същества станали толкова доверчиви, че му отишли вкъщи на гости. Ако не им прислужвал правилно, те или не идвали, или бързо изчезвали. Най-сетне подмамил дори краля им, който дошъл лично, облечен в червена приказна мантия, изпод която измъкнал книга, хвърлил я върху масата и позволил на домакина си колкото много и колкото дълго иска да чете от нея. Така човекът придобил голяма мъдрост и прозрял много тайни.
39. Танцуващото джудже рудничар
Старите хора разказват следната достоверна история. Преди много години в село Глас, отдалечено на един час път от Вундерберг и също толкова от град Залцбург, имало сватба, на която привечер дошло джудже рудничар от Вундерберг. То пожелало на всички гости да са радостни и да се веселят и поискало да танцува с тях; което не му било отказано. Така че то изиграло по три танца с всяка почтена госпожица, при това с изключителна нежност, така че сватбарите го гледали с удивление и радост. След танца благодаряло и подарявало на всеки от младоженците по три златни монети, каквито не били виждани дотогава, ала цената им била определяна единодушно на четири кройцера, като при това приканвало младите да живеят в мир и разбирателство, да се държат като добри християни и благочестиво да възпитават децата си в добро. Тези монети трябвало да прибавят към парите си, постоянно да помнят за тях и така никога нямало да изпитат недоимък; при това обаче те не бивало да са високомерни, а с излишъка да помагат на съседите си.
Джуджето рудничар останало с тях до късно през нощта, вкусило от всички питиета и храни, които му били поднесени, само че по малко. Сетне поблагодарило и помолило някой от сватбата да го превози през реката Залцах до планината. На сватбата присъствал лодкар на име Йохан Щендл, който се надигнал с готовност и двамата се отправили към реката, която трябвало да бъде прекосена. Докато плавали, лодкарят поискал възнаграждението си: джуджето рудничар му дало смирено три пфенига. Онзи отказал това толкова нищожно заплащане, ала човечето му отговорило, че не бива да се гневи, ами да задържи трите пфенига, защото ако надмогне надменността си, благодарение на тях никога няма да изпита недоимък. Същевременно то му подало малко камъче с думите: „Ако го окачиш на врата си, никога няма да потънеш във водата.“ Което се потвърдило още същата година. Накрая то го приканило да живее благочестиво и смирено и бързо се отдалечило.
40. Човечето от избата
През 1665 година в Лютцен се случило следното. В една къща от избата се измъкнало малко човече и започнало да пръска и излива вода пред къщата от едно ведро. След това мълчаливо се отправило обратно към избата, ала слугинята, която била там, се уплашила, паднала на колене и започнала да се моли. Човечето коленичило до нея и се молело толкова дълго, колкото и слугинята.
Скоро след това в градчето избухнал пожар, много новопостроени къщи се превърнали в пепел, но въпросният дом останал незасегнат. След тази случка човечето се появило още веднъж и пак напръскало с вода, но този път не се случило нищо.
41. Прародителката от Ранцау
В благородния род от Ранцау в Холщайн се разказва такова предание: Една нощ прабабата на дома спяла в обятията на съпруга си и била събудена от едно дребно човече, което носело някакво фенерче. Човечето я извело от двореца и я отвело в една куха планина при някаква родилка. По желание на последната жената положила ръка върху главата й, вследствие на което тя скоро родила. Водачът отвел прародителката обратно в двореца и я дарил с парче злато с указанието да направи от него три неща: петдесет монети, колче за привързване на палатка и вретено според броя на трите си деца, двама синове и една дъщеря; а също и с предупреждението да пазят добре тези три неща, защото в противен случай родът й ще западне.