Омъжената отскоро графиня, която произхождала от датски род, отдъхвала в обятията на съпруга си, когато дочула шумолене: завесите на леглото били дръпнати и тя видяла красива женичка, висока само един лакът, която стояла пред нея със светилник в ръцете. Тази женичка заговорила: „Не се страхувай, няма да те нараня, напротив, ще те направя щастлива, стига само да ми помогнеш за онова, от което имам нужда. Стани и ме последвай натам, където ще те заведа, не яж от онова, което ще ти бъде предложено, и не вземай друг подарък, нежели онзи, който аз самата ще ти подам и който със сигурност можеш да задържиш.“
Графинята тръгнала с нея и пътят ги отвел под земята. Те стигнали до стая, озарена от сиянието на злато и скъпоценни камъни и пълна с дребни мъже и жени. Не след дълго се появил техният крал и отвел графинята до едно легло, на което в родилни болки лежала кралицата, с молба да й помогне. Графинята се заела с това и кралицата щастливо родила синче. Сред гостите настанала голяма радост, те завели графинята до една отрупана с вкусни храни маса и настоявали да си хапне. Но тя не докоснала нищо, не взела и от скъпоценните камъни, струпани в златни купи. Най-сетне била отведена от първата си водачка и се върнала в леглото си.
Тогава женичката от планината казала: „Ти направи голяма услуга на нашето кралство, за която следва да бъдеш възнаградена. Ето ти тези три дървени пръчки, сложи ги под възглавницата си и утре сутрин те ще се преобразуват в злато. От първата направи колче за привързване на палатка, от втората — монети, от третата — вретено, и не разкривай тази история на никого в света освен на съпруга си. Заедно ще създадете три деца, които ще са трите разклонения на вашия дом. Който получи колчето, ще е удачлив във войните, а такова ще е и потомството му; който придобие монетите, ще заема високи държавни постове, а същото се отнася и за децата му; комуто бъде дадена хурката, ще бъде благословен с многобройно потомство.“
Като казала това, жената от планината се оттеглила, графинята заспала, а когато се събудила, разказала на съпруга си случилото се като сън. Графът й се надсмял, ала когато посегнала под възглавницата, там лежали три златни пръчици; двамата се учудили, но постъпили така, както им било наредено.
Предсказанието се сбъднало напълно и различните разклонения на дома пазели грижливо съкровищата. Тези, които ги загубили, били изтрити от лицето на земята. За тези с монетите се разказва, че веднъж датският крал поискал от едного от тях една монета и в същия миг, когато кралят я поел, поднеслият му я изпитал силна болка във вътрешностите си.
Според един устен разказ пък графинята получила престилка трески, които да хвърля в камината. На сутринта, когато всичко й се струвало като сън, поглежда в камината и вижда, че тя е пълна със злато. През следващата нощ женичката идва отново и й казва да направи от златото три неща: вретено, чаша и меч. Когато мечът почернее, някой от семейството ще погине от меч, а ако мечът изчезне, ще бъде убит от брата си. Графинята нарежда трите парчета да бъдат обработени. Впоследствие един път мечът почернява, а сетне напълно изчезва; един от графовете Ранцау бива убит и — както се оказва впоследствие — тъкмо от брата си, който не го разпознал.
42. Херман от Розенберг
Когато Херман от Розенберг се венчавал, през следващата нощ се появили множество земни духове, високи едва две педи, водейки музиката със себе си, и поискали разрешение да отпразнуват на това място и сватбата на една своя двойка; те се показали тихи и миролюбиви. Като получили позволение, те отпразнували празника си.
43. Джуджетата от Озенберг
Когато през 1653 година Винкелман пътувал от нашата област Хесен към Олденбург и като стигнал до Озенберг, нощта го заварила в селото Бюмерщет, един стогодишен гостилничар му разказал, че по времето на дядо му къщата разполагала с богати провизии, ала сега нещата стоят зле. Когато дядото варял бирата, дошли земни човечета от Озенберг, източили още топлата бира от качето и платили с една пара, непозната, ала от добро сребро. Веднъж по време на летните жеги едно престаряло човече поискало бира, от жажда погълнало много и тутакси заспало. Като се събудило и видяло, че е станало късно, малкото старо човече започнало горчиво да плаче: „Сега дядо ще ме набие, задето толкова дълго съм бил навън.“ Хукнало угрижено, като забравило да вземе чашата си, след което не се появило никога повече. Бащата на кръчмаря запазил бирената чаша, той самият я дал като чеиз на дъщеря си и докато чашата била в къщата, гостилницата разполагала с достатъчно провизии. Наскоро обаче чашата се счупила, а с нея като че се пречупила и удачата и всичко тръгнало наопаки.