44. Земното човече и овчарчето
През 1664 година недалеч от Дрезден едно момче пасяло селското стадо. Изведнъж то видяло близо до себе си голям камък да се надига и да прави няколко скока. Учудено, то се приближило, огледало камъка и най-сетне го повдигнало. И като го отместило, от земята изскочило младо земно човече, спряло се пред овчарчето и рекло: „Бях заточено тук, ти ми помогна, така че искам да ти служа; дай ми работа, която да свърша.“ Смаяно, момчето отвърнало: „Добре, помогни ми да паса овцете.“ Човечето вършело всичко грижливо до вечерта. След това казало: „Искам да дойда с теб там, където отиваш.“ Ала момчето се възпротивило: „В дома си не мога да те приема, там имам пастрок и множество братя и сестри, ако заведа още някого, който ще стесни още повече къщата, баща ми лошо ще ме набие.“ „Е, след като веднъж вече си ме приел, рекъл духът, а не ме искаш, трябва да ми подсигуриш друго убежище.“ Тогава момчето посочило къщата на съседа, който имал малки деца. Земното човече се нанесло там и съседът никога повече не се отървал от него.
45. Заселилото се джудже
За селцето Ралиген на Тунското езеро, за Шилингсдорф, една затрупана вследствие срутване на скали местност в долината на Гринделвалд, а вероятно и за други места се разказва следната история: По време на буря и дъжд в селцето се появило скитащо джудже, вървяло от хижа на хижа и чукало, подгизнало от дъжда, на хорските порти, ала никой не се смилявал и не му отварял, ами даже и го ругаели. В края на селото живеели двама благочестиви бедняци, мъж и жена, джудженцето се добрало дотам, опирайки се уморено на тоягата си, потропало три пъти срамежливо на прозорчето, старият пастир тутакси му отворил и предложил с готовност на госта малкото, което имало в къщата. Старата жена принесла хляб, мляко и сирене, джудженцето сръбнало няколко капки мляко и хапнало няколко трохи от хляба и сиренето. „Не съм свикнало, рекло то, да вкусвам такава обикновена храна, но ви благодаря от все сърце и Бог да ви благослови; а след като си отдъхнах, време е да поемам отново.“ „Къде ще ходите, провикнала се жената, нощем и в такова време, по-добре си легнете.“ Ала джудженцето поклатило глава и се усмихнало: „Горе на скалата имам много за правене и не бива да се бавя, но утре ще си спомните за мен.“ То се сбогувало с тях и старците си легнали. Новият ден настъпил с лошо време и буря, светкавици пробягвали по червеното небе и се леели потоци вода. Тогава горе от седловината се откъртила огромна скала и се затъркаляла към селото заедно с дървета, камъни и пръст. Хората и добитъкът, всичко живо в селото било погребано, вълната достигнала до хижата на двамата старци; разтреперани, те излезли пред вратата. Тогава видели насред потока да се приближава огромна скала, върху нея подскачало радостно джудженцето, все едно я яздело, гребяло с голямо стъбло на бор, а скалата заприщила водата и я отклонила от хижата, така че тя не била засегната и домакините били вън от всяка опасност. Джудженцето обаче все повече се надувало, превърнало се в чудовищен великан и се разтворило във въздуха, а те коленичили в молитва и благодарили на Бога за спасението си.
46. Цайтелмоос
При Фихтелберг, между Вунзидел и Вайсенщат, се простира огромна гора, наречена Цайтелмоос, а в нея има голямо езеро; в областта се срещат много джуджета и планински духове. Веднъж някакъв мъж яздел късно вечер през гората и като видял едно до друго да седят две деца, подканил ги веднага да се приберат вкъщи. Те обаче започнали високо да се смеят. Мъжът продължил пътя си, но малко по-нататък отново срещнал същите деца, които отново се смеели.