47. Мъхестата женичка
През 1635 година един селянин от областта на Заалфелд, който се казвал Ханс Крепел, сечал дърва в полето, и то следобед; когато към него се приближила мъхеста женичка и му казала: „Татенце, като свършите и решите да си починете, издълбайте в стъблото на последното отсечено от Вас дърво три кръста; ще е добре за Вас.“ След като рекла това, тя си отишла. Селянинът, груб и суров тип, си помислил каква ли би била ползата за него от подобен брътвеж и защо изобщо да се занимава с това призрачно създание, не издялал трите кръста и вечерта се прибрал вкъщи. На следния ден по същото време се върнал в гората, за да продължи работата си; към него отново се приближила мъхестата женичка и проговорила: „Ах, човече, защо вчера не издълба трите кръста? Те щяха да помогнат и на Вас, и на мен, защото следобед ще ни подгони дивият ловец, ще ни гони неотстъпно и през нощта и ще ни убие мъчително; от него няма да имаме мира, ако не можем да седнем върху такива стъбла; там той няма как да ни достигне и там сме на сигурно място.“ Селянинът рекъл: „Хо-хо, какво ще ни помогнат кръстовете; няма да правя нищо такова за твоя угода.“ Тогава обаче мъхестата женичка се нахвърлила върху селянина и го притиснала така, че той, макар и силен по природа, се разболял и отпаднал. Оттогава той започнал да се съобразява с даденото му поучение, никога не пропускал да издълбае такива кръстове и нищо лошо оттук нататък не му се случило.
48. Дивият ловец преследва мъхестите люде
По тъмните места на полята или горите, а също и в дупките под земята живеят мъжлета и женички, лежат върху зеления мъх и сами са обвити изцяло в зелен мъх. Това е така добре известно, че занаятчии и дърводелци ги изобразяват и предлагат за продан. Тези мъхести люде преследва обаче най-вече дивият ловец, който често броди във въпросната област, така че местните жители много пъти могат да бъдат чути да казват: „Е, дивият ловец пак ловуваше тази нощ и пак вдигаше шум.“
Веднъж някакъв селянин от Арнчгеройте, близо до Заалфелд, се отправил към планината за дърва; тогава дивият ловец ловувал невидим, ала така, че онзи чувал звука на рога му и кучешки лай. На селянина мигновено му хрумнало да помогне и започнал да вика, както това правят ловците, като същевременно свършил работата си и сетне си тръгнал за вкъщи. Рано на следната утрин, когато рекъл да отиде до конюшнята си, пред вратата била окачена четвърт от зелена мъхеста женичка, нещо като дял или награда за лова. Ужасен, селянинът се втурнал към Вирбах, отишъл при благородника от Вацдорф и му разказал случилото си, а онзи го посъветвал за негово добро да не се докосва до месото, ами да го остави да виси, защото в противен случай ловецът ще продължи да го тормози. Селянинът постъпил така и дивечът изчезнал така незабелязано, както се бил появил; и никой повече не обезпокоил човека.
49. Водният мъж
Някъде около 1630 година в енорията Бройлиб, отстояща на половин миля от Заалфелд, една стара акушерка разказала в присъствието на свещеника случилото се с нейната майка, упражнявала същия занаят, на това място.
Една нощ тя била помолена бързо да се облече и да отиде при родилка. Било тъмно, но тя се приготвила и видяла долу да я чака мъж, комуто се извинила и го помолила да почака само докато вземе фенер, след което ще го последва; той обаче настоял да побърза, като казал, че ще показва пътя и без светлина, така че няма да се объркат. Той дори посегнал да сложи превръзка на очите й, така че жената се изплашила и се готвела да вика, но мъжът я утешил, че няма да й се случи нищо лошо и тя може да върви, без да се страхува. Вървели заедно; жената забелязала, че той ударил водата с една тояга и те навлизали все по-надълбоко, докато стигнали в някаква стая. В нея нямало никого освен бременната. Спътникът свалил превръзката от очите й, довел я до леглото и след като я представил на жена си, излязъл. Тя помогнала да се роди детенцето, положила родилката в леглото, изкъпала бебето и изобщо сторила всичко необходимо в такъв случай. С дълбока благодарност родилката я предупредила, като казала: „И аз съм като Вас християнка, отвлечена от воден мъж, който ме подмени. Всеки път, когато родя дете, на третия ден той го изяжда; елате на третия ден край езерото и ще видите водата, превърната в кръв. Когато мъжът ми дойде и Ви предложи пари, не взимайте повече, отколкото обикновено, в противен случай той ще Ви извие врата, имайте го предвид.“ Тогава влязъл мъжът с гневно и сърдито лице, огледал се и видял, че всичко е минало добре, за което похвалил акушерката. Сетне хвърлил голям куп пари върху масата с думите: „Вземете си толкова, колкото искате.“ Тя обаче отвърнала благоразумно: „Не искам от Вас повече, отколкото от останалите, сиреч съвсем малко пари; ако ми ги дадете, ще са ми достатъчни; а ако и те Ви се видят прекалено много, не искам нищо, освен да ме върнете вкъщи.“ Той казал: „Бог те е научил да кажеш това.“ Платил й исканата сума и я отвел право в дома й. От страх обаче акушерката не се решила да отиде в уречения ден до езерото.