Липата стояла до 1638 година, когато трябвало да бъде отсечена поради старост.
52. Водният мъж и селянинът
Водният мъж изглежда като всеки друг човек, само дето, отвори ли си устата, се виждат зелените му зъби. А и носи зелена шапка. Той показва себе си на момичетата, когато минават край езерото, чисти тинята и я хвърля пред краката им.
Той живял в добросъседство с един селянин, който се бил заселил недалече от езерото, понякога го посещавал и веднъж го помолил и той да посети жилището му там долу. Селянинът приел и тръгнал с него. Под водата всичко било като в разкошен земен дворец, с богато и изкусно украсени стаи, зали и ниши. Водният мъж развел госта си навсякъде и му показал всичко, накрая достигнали до малка стаичка, където стояли обърнати с отвора надолу много нови гърнета. Селянинът попитал какво е това. „Това са душите на удавниците, които захлупвам с гърнетата и ги пазя по този начин да не избягат.“ Селянинът не казал дума и сетне излязъл отново на сушата. Това с душите обаче го човъркало дълго време и той издебнал един момент, когато водният мъж отишъл някъде. Когато онзи заминал, селянинът налучкал пътя надолу, спуснал се във водния дом и съумял да попадне във въпросната стаичка; и като влязъл в нея, обърнал едно след друго гърнетата, душите на удавниците тутакси се надигнали, изплували от водата и били спасени.
53. Водният мъж и месарският тезгях
Всяка седмица водният мъж идвал в града, за да си напазарува от месаря, и макар че облеклото му се отличавало от това на останалите люде, никой не му обръщал внимание и не го свързвал с нещо необичайно. Само дето всеки път той плащал със стари пробити грошове. По едно време някакъв месар забелязал това и рекъл: „Само почакай, така ще го бележа, че никога да не дойде отново.“ Та когато водният мъж се появил и поискал да купи месо, месарят го изгледал и докато онзи подавал парите, го клъцнал с ножа по протегнатия пръст, така че кръвта му рукнала. Оттогава водният мъж се изгубил.
54. Плувецът
В Майсен разказват, някакви пекарски чираци напуснали проповедта на Петдесетница и отишли да се къпят в Елба над тухления плевник, точно срещу овощната градина. Един от тях, който разчитал на умението си да плува, се обърнал към спътниците си с думите, че ако те заложат един талер, той три пъти без почивка ще преплува реката от единия до другия бряг. Другите двама не вярвали, че го може, и приели облога. След като онзи неустрашим човек изминал разстоянието два пъти и тръгнал за трети път да преплува реката към двореца Зибен Айхен13, пред него подскочила огромна риба, нещо като сьомга, и го помъкнала със себе си надолу във водата, така че той се удавил. Още същия ден започнали да го търсят и го намерили над моста: по цялото тяло се виждали кървави белези от щипки и било лесно да се разпознаят следите, които оставил върху него русалът, или водният мъж.
55. Брат Никел
На остров Рюген в една гъста гора има дълбоко езеро, пълно с риба, ала с много мътна вода, така че риболовът е невъзможен. Преди години обаче някакви рибари все пак се решили и пуснали лодката си в езерото. На другия ден отнесли мрежите вкъщи, а като се върнали, ладията или лодката била изчезнала; единият от рибарите се огледал, забелязал я на върха на един бук и се провикнал: „Кой дявол ми е качил лодката на дървото?“ Тогава отблизо се дочул глас, но никой не се виждал, и този глас казал: „Не са дяволите, ами това сторих аз с помощта на моя брат Никел.“
56. Кладенецът на русалките
Недалеч от Кирххайн в Хесен има много дълбоко езеро, наречено Никсенброн, където често се появяват русалки и се припичат на слънце. Близката воденица също се нарича Воденицата на русалките. Воден русал бил видян и през 1615 година в Магдебург, в просеката край Елизабетовата воденица.