57. Магдебургските русалки
Край Магдебург на едно място на Елба често била виждана русалка, която увличала надолу плувците и ги давела. Малко преди градът да бъде разрушен от Тили, един чевръст плувец се наел да преплува реката за малко пари; когато обаче поел и стигнал до мястото, бил уловен и притеглен надолу. Никой не успял да му помогне и след време трупът му изплувал на брега. Понякога водното чудовище се показвало посред бял ден и при ярко слънце, сядало на брега или на някой клон на околните дървета и подобно на красивите девойки разресвало дългите си златисти коси. Приближат ли се хора обаче, то скача във водата. Веднъж, понеже кладенчовата вода е твърда и не става за готвене, а да се донесе вода от Елба в града е твърде далеч и прекалено трудно, гражданите решили да изградят водопровод. Започнали да забиват големи колове в реката, но не продължили да го правят. Защото видели в реката да стои гол мъж, който с лекота измъквал и строшавал забитите колове, така че хората трябвало да се откажат от начинанието си.
58. Езерото Дьонгес
Край селото Дьонгес в Хесен се намира едноименното езеро, наричано още Хаутзее, което в определен ден от годината става кървавочервено. Сказанието е такова: Веднъж в селото Дьонгес имало храмов празник, на който дошли две чужди и непознати, ала прекрасни девойки, които танцували и се веселели с момчетата от селото, но точно в дванадесет през нощта изчезнали, докато празникът продължавал и през деня, и през нощта. На следния ден те дошли отново и едно момче, което искало те да останат завинаги, измъкнала по време на танца ръкавицата на едното момиче. Пак танцували до полунощ и когато те поискали да си тръгнат, едната девойка хукнала да дири ръкавицата си по всички ъгли. Като не я открила никъде, се разтреперила от страх, а когато ударил дванадесетият час, двете хукнали силно изплашени право към езерото и се хвърлили вътре. На следната утрин езерото било кървавочервено и такова е всяка година на същия ден. Върху задържаната ръкавица можели да се видят малки коронки.
Разказва се също, че една нощ двама конници спрели пред дома на една акушерка, събудили я и я накарали да ги придружи. Тя отказали, ала те я насилили, завързали я върху коня и се отправили към езерото Дьонгес, където тя трябвало да бабува на тяхната кралица. Тя видяла много чудновати неща, големи съкровища и богатства, но трябвало да се закълне, че няма да разказва за това никому. След като престояла цял ден долу, през нощта, богато възнаградена, била изведена отново горе. След години заболяла, ала не можела да умре, преди да разкрие всичко на свещеника.
59. Езерото Мумел
В Шварцвалд, недалеч от Баден, има неизучено езеро, разположено на висок хълм. Ако човек завърже в кърпа и потопи в него нечетен брой грахови зърна, камъчета или нещо подобно, броят им става четен, а ако потопи четен брой, превръща се в нечетен. Ако някой хвърли един или повече камъни в него, дори най-ведрото небе се смрачава и се развихря буря с градушки и ураганни ветрове. Водните човечета изнасят по-късно всички хвърлени камъни на брега.
Когато веднъж неколцина пастири пасели добитъка си край езерото, отвътре излязъл кафяв бик и се присъединил към останалите, а скоро след това се появило и някакво човече, което искало да го върне обратно, а тъй като той не се подчинявал, то го навиквало дотогава, докато той тръгнал с него.
През зимата един селянин преминал безопасно през здраво замръзналото езеро с воловете си и няколко дървени трупи, тичащото след него кученце обаче потънало, след като ледът под него се пропукал.
Един стрелец, който минавал оттам, видял седнало горско човече, играещо си с голям брой монети, насипани в скута му; когато се прицелил в него, то се потопило във водите и след малко извикало, че ако го е бил помолил, то лесно щяло да го направи богат, ала сега и той, и наследниците ще останат бедни.
Един път едно човече дошло късно вечерта в двора на един селянин с молба да го приюти за през нощта. Селянинът, у когото леглата не достигали, му предложил пейката в стаята или купата сено, но то измолило да спи в топилнята за гръстите. „От мен да мине, отвърнал селянинът, ако ти е угодно, легни си даже в езерото или кладенеца.“ Като получило това позволение, човечето тутакси се мушнало сред потопените във водата гръсти, все едно били сено, в което да се топли. На сутринта излязло оттам с подгънали дрехи и когато селянинът изразил учудването си от този странен гост, то отговорило, че наистина в следващите сто години едва ли е възможно някой подобен на него да пренощува тук. И то се впуснало в предълъг разговор със селянина, докато накрая му доверило, че е водно човече, което е загубило съпругата си и сега иска да я подири в езерото Мумел, а сетне помолило селянина да му покаже пътя натам. Попътно човечето му разказало още много чудновати неща, как вече е търсило жена си в много езера, ала не я е намерило, както и какво представляват въпросните езера. Когато достигнали езерото Мумел, то се гмурнало, но преди това помолило селянина да остане, докато то се върне или му даде някакъв знак. След като онзи престоял няколко часа край езерото насред водата изплувала тоягата на човечето, заедно с няколко пръски кръв, а една обувка подскочила високо във въздуха, така щото селянинът проумял, че това именно е уговореният знак.