62. Удавеното дете
За водите се разказват всякакви неща, например че всяка година езерото или реката трябва да получи невинно дете; те обаче не търпят мъртвия труп, ами рано или късно го изхвърлят на брега, и дори последната костица да е стигнала до дъното, тя непременно отново изплува. Веднъж детето на една жена се удавило в езерото, а тя молела Бога и светиите да може поне да погребе костите му. Следващата буря довлякла черепа, сетне торса, след това се събрало всичко, майката събрала всички кости в една кърпа и ги отнесла в църквата. О, чудо! Когато влязла в храма, вързопът все повече натежавал и най-сетне, когато го положила на стъпалата пред олтара, детето се разкрещяло и за всеобщо удивление се измъкнало от кърпата. Липсвала само една костица от малкия пръст на дясната ръка, но впоследствие майката старателно го подирила и го открила. Тази костица била оставена в църквата като достопаметна реликва. Лодкарите и рибарите от Кюстрин в Ноймарк говорят също за властващо над течението на Одер неизвестно какво същество, което всяка година трябва да получава своята жертва. Онзи, комуто е отредена такава съдба, неотменно намира смъртта си във водата. Халорците14 в Хале се боят особено на Еньовден. Един от графовете Шимелман влязъл въпреки всичко точно този ден в Заале и се удавил.
63. Цепнатото ушенце
Хора, които пресичат реката Щрой под Мелрихщат, биват потапяни и нерядко давени от един воден дух, наречен Цепнатото ушенце.15
64. Водната русалка и помощникът на воденичаря
Двама воденичарски помощници отиват до една река; когато единият поглежда разсеяно оттатък водата и вижда една русалка, която седи там и реши косите си. Той грабва ловната си пушка и се наканва да стреля, ала русалката скача във водата, размахва пръст и изчезва. Всичко станало толкова бързо и незабележимо, че другото момче, което било избързало напред, не видяло и не разбрало нищо, докато спътникът му не му разказал какво се е случило. След това станало той, че на третия ден въпросният спътник се удавил, докато се къпел.
65. Срещу русалки помагат достен и дорант16
Една акушерка от Хале разказва какво се случило с нейната учителка. Една нощ тя била отведена от някакъв мъж през отворената порта към Заале. Попътно мъжът я заплашил да си мълчи и да не казва и дума, защото в противен случай тутакси ще й извие врата, а за останалото да не се тревожи. Тя се уповавала Богу, била сигурна, че той ще я защити, и се подчинила, понеже ставало дума за занаята й. Водата на Заале се разтворила чак до дъното, те започнали да слизат надолу и стигнали до палат, в който лежала мила женичка. Акушерката й помогнала да роди, а междувременно мъжът излязъл навън. След като акушерката изпълнила сполучливо задължението си, женичката й казала състрадателно: „Ах, мила госпожо, толкова ми е мъчно, че трябва да останете тук чак до деня на Страшния съд, имайте го предвид; мъжът ми ще Ви предложи цяла кесия дукати, но Вие не вземайте повече от това, което другите люде Ви дават за Вашите усилия. После, когато излезете от стаята и поемете пътя си, посегнете бързо към земята, където ще хванете достен и дорант, дръжте ги здраво и не ги изпускайте от ръка. Така отново ще сте свободна и ще се върнете у дома си.“ Едва била изрекла това и русалът, с къдрави златисти коси и синеок, влязъл в стаята; той носел голяма кесия с жълтици, която изложил в прекрасната светла стая пред акушерката, като й рекъл: „Вижте, вземете си колкото искате.“ Тя взела една жълтица. Русалът смръщил чело, хвърлил й яростен поглед и казал: „Това си избрала не сама, ами с телето на жена ми. Тя ще пострада за стореното от нея. А сега ела с мен.“ Тя станала и излязла; след което бързо се навела и грабнала в ръка достен и дорант. Водачът й казал: „Бог ти помага, а това пак си научила от жена ми. Е, върни се там, откъдето си дошла.“ Тогава тя излязла от реката на брега, отправила се към града, чиито порти стояли все още отворени, и щастливо се добрала до дома си.
Друга акушерка, родом от Ешец край Кверфурт, разказала следното. В родното й село един съпруг излязъл и оставил току-що родилата си жена вкъщи. В полунощ русалът застанал пред къщата и преправяйки гласа си като този на мъжа й, извикал към градинския прозорец, че тя трябва бързо да излезе, тъй като има да й съобщи нещо особено. Това се сторило на жената твърде странно и тя отговорила: „Влез ти вътре, за мен е неудобно да ставам посред нощ. Знаеш къде е ключът, в дупката на къщната врата.“ „Зная, разбира се, само че ти трябва да излезеш“, и настоявал дотогава, докато тя станала и излязла в градината. Призракът тръгнал пред нея, а тя се спускала след него чак до течащата недалеч от къщата река, където русалът проговорил: