понеже въпросните билки растели в голямо количество в градината. Тя обаче видяла водата и се вмъкнала точно сред билките, при което русалът изчезнал и не успял нищо да й стори. След полунощ мъжът се върнал вкъщи, намерил вратата на стаята отворена, майката не била в леглото и той започнал жално да вика, докато дочул тихия й глас в градината и я отвел изсред билките в стаята. Тъкмо поради това акушерките държат много на тези билки и ги поставят навсякъде по леглата, люлките, избите, носят ги самите те, а и карат останалите да ги държат при себе си. В Лайпциг билкарките често ги предлагат за продан на пазара.
Веднъж една жена слязла в избата да наточи бира. Тогава призракът започнал да припява:
и това стихче се повтаря и в други истории.
66. Нозете на русалката
Една акушерка, родом от Ершец, на половин миля от Кверфурт, разказвала, че в Мерзебург към полунощ една жена дошла пред къщата на бръснаря, разположена близо до реката, и извикала към прозореца на акушерката да излезе, но тя отначало не искала да го стори. Накрая бръснарят тръгнал с нея с фенер в ръка и бегло хвърлил поглед към страховитите нозе на русалката. Тя се опитала да ги прикрие. Когато забелязал това, бръснарят строго я сгълчал, казал й да се маха и тя изчезнала.
67. Слугинята при русала
В едно село край Лайпциг разказват следното. Една слугиня слязла под водата и слугувала три години на един русал. Тя живяла добре и правела каквото поиска, само дето храната й била безсолна. Това й послужило за повод да се махне оттам. А освен това все казвала: „След онова време няма да преживея повече от седем години, от които сега ми остават още само три.“ Иначе била винаги тъжна и умърлушена. Преториус е чул тази история през 1664 година.
68. Госпожата от рода Алвенслебен
Преди няколкостотин години в Калбе във Вердер живеела благородничка от рода Алвенслебен, една възрастна, богобоязлива, милосърдна и готова всячески да помага на хората жена; тя бабувала умело, когато някоя гражданка имала тежко раждане, и при такива случаи всички я търсели и почитали. Случило се обаче следното. В дълбока нощ някаква прислужница се появила пред замъка, почукала и изплашено извикала, че не иска да я смущава, ала тя трябва да стане колкото е възможно по-скоро и да я последва извън града, където бременна жена ражда и се намира в смъртна опасност, а господарката й не знае какво да прави. Благородничката казала: „Среднощ е, всички градски порти са залостени, как ще излезем?“ Слугинята отговорила, че те вече са отворени, тя само трябва да тръгне (но да внимава, както добавят някои, да не яде и пие нищо на мястото, където ще бъде отведена, както и да не се докосва до онова, което ще й бъде предложено). Благородната жена станала, облякла се, слязла долу и последвала слугинята, която била почукала на вратата й; градската порта била отворена и когато излезли в полето, там имало хубав проход, който водел право в планината. Планината се издигала, отворена широко, и макар жената да виждала много добре, че нещата не са много ясни, тя неустрашимо решила да продължи и по-нататък, докато накрая стигнала до малка женичка, която се гърчела в леглото от силни родилни мъки. Благородната жена й се притекла на помощ (според някои тя само положила дланта си върху тялото й) и скоро на бял свят благополучно се появило детето. След като свършила работата си, жената поискала да се върне от планината у дома си, сбогувала се с родилката (без да докосва предложените й ястия и питиета), след което същата слугиня я придружила отново и я върнала невредима в замъка. Пред самата врата обаче слугинята спряла, поблагодарила многократно от името на своята господарка, след което снела златния пръстен от ръката си и го подала на благородната жена с думите: „Вземете този скъп дар и не позволявайте родът Ви да го загуби; родът Алвенслебен ще процъфтява, докато притежавате този пръстен; а ако ви бъде отнет, родът ще погине.“ При тези думи слугинята изчезнала. Този пръстен изглежда се пази до ден-днешен както подобава от това домакинство, като е оставен на сигурно съхранение в Любек. Според други обаче при някаква делба той бил грижливо раздвоен. Пак според други едната половина била претопена и нещата при единия клон на рода вървят зле, а другата половина се пази при другия клон в Цихтау. Говори се още, че когато услужливата жена, която била омъжена, разказала на следната сутрин на мъжа си какво й се е случило, той не искал да й повярва, додето тя не рекла: „Е, след като не ми вярвате, вземете от масата ключа за оная стая и пръстенът ще е вътре.“ Точно така и станало. Та твърде чудновати са подаръците, които човеците получават от призраците.