69. Госпожата от рода Хан и русалът
Една жена от благородническия род Хан била повикана веднъж от камериерката на един воден русал и принудена да се спусне с нея под водата при една родилка. Водата се разделила и те стигнали по твърде приятен път дълбоко до дъното, където тя помогнала на страдаща от родилни мъки малка женичка. След като всичко се свършило благополучно и госпожата от рода Хан се приготвила да поеме към къщи, влязъл дребен воден мъж, подал й съд, пълен с пепел, и казал, че за положените от нея усилия тя може да си вземе колкото поиска. Тя обаче се възпротивила и нищо не взела. Тогава русалът рекъл: „Бог те научи да кажеш това, в противен случай щях да те убия.“ След което тя си тръгнала и същата камериерка я върнала в дома й. Когато стигнали, слугинята измъкнала три къса злато, подала ги на благородната жена и я подучила добре да пази това съкровище и да не позволява то да се изгуби, защото домът й ще изпадне в беднотия, а иначе ще се радва на изобилие във всяко едно отношение. Камериерката си тръгнала, а трите къса били поделени между тримата синове; два клона на рода, които пазят грижливо съкровището си, процъфтяват и до днес; напротив, третият къс бил наскоро забутан някъде от една жена, вследствие на което тя умряла в мизерия в Прага и тази родова линия се прекъснала.
70. Госпожата от Боникау
Госпожата от Боникау в Саксония току-що била родила и лежала сама, когато към нея се приближила малка женичка, която я помолила за разрешение в стаята да бъде отпразнувана сватба, на която, добавила тя, нямало да присъства никой освен нея. Когато госпожата от Боникау дала съгласието си, в стаята вкупом нахлула цяла тълпа земни мъжлета и женички. Принесли малка масичка, застлали я, наредили много съдини и цялата сватба се разположила около масата. Когато пирът бил в разгара си, притичала една малка женичка и извикала с висок глас:
71. Паланзата, пръстенът и чашата
В херцогство Лотарингия, когато то все още принадлежало към Германия, между Нанциг и Люнещат (Люневил) властвал последният граф от Оргевилер. Той вече не можел да върти меча и на смъртното си легло разделил земите си между трите си дъщери и зетьовете. Най-възрастната дъщеря се била омъжила за Симон от Бещайн, средната — за господаря на Крони, а най-малката — за един немски рейнски граф. Освен господарствата той разпределил между наследниците си и три дара, на най-възрастната — една паланза, на средната — чаша за пиене, а на най-малката — скъпоценен пръстен, като ги предупредил те самите и тяхното потомство грижливо да пазят тези неща, защото така в домовете им постоянно ще цари щастие.
Сказанието за това, как самият граф получил въпросните неща, е предадено от маршала на Басомпиер (Басенщайн), правнук на Симон. Графът бил женен, но имал и тайна любовна връзка с една чудно красива жена, която всяка седмица в понеделник се срещала с него в една лятна беседка в градината. Случващото се дълго време останало скрито за съпругата му; когато излизал, графът се преструвал, че отива през нощта на официална визита. След няколко години обаче графинята заподозряла съпруга си и поискала да разбере чистата истина. Рано през едно лятно утро тя се промъкнала след него и стигнала до лятната беседка. Там видяла съпруга си заспал в ръцете на чудно красива жена; но тъй като двамата спели толкова сладко, не поискала да ги събуди, ами свалила шлейфа от главата си и завила нозете на спящите. Когато красивата любовница се събудила и забелязала шлейфа, тя надала силен вик, започнала горчиво да ридае и казала: „Отсега нататък, любими мой, никога повече няма да се видим и аз ще трябва да остана на сто мили далеч и откъсната от теб.“ С тези думи тя напуснала графа, като преди това го почела с гореспоменатите три дара за трите негови дъщери, които никога не трябвало да ги губят. Домът Басенщайн дълго време вземал налог в плодове от града Шпинал (Епинал), за измерването на който постоянно използвали въпросната паланза.