72. Коболдът
На някои места почти всеки селянин освен жена, синове и дъщери има и един коболд, който върши всякаква къщна работа, носи вода в кухнята, цепи дърва, носи бирата, готви, разчесва конете в конюшнята, почиства тора в обора и т.н. Където го има, добитъкът се увеличава и всичко върви добре. И днес по отношение на слугиня, която върши много сръчно работата си, се казва като поговорка: „Тя има коболд.“ Който обаче го разядоса, трябва да се пази.
Преди да се нанесат в някой дом, те правят следната проверка. Нощно време домъкват трески в къщата, в съдовете за мляко натъпкват тор от всякакви животни. Ако домовладиката внимава треските да не бъдат разпръснати, а торът да бъде оставен в съдовете и от тях да се пие мляко, коболдът остава в дома, докато в него има поне един жив обитател.
Ако готвачката е приела коболда за свой таен помощник, тя трябва всеки ден в точно определено време да остави на някое място в къщата съдинка, напълнена с най-хубаво ястие, и след това да си тръгне оттам. Ако прави това, може да мързелува, вечер да си ляга рано, а сутринта работата й ще бъде свършена. Ако обаче пропусне да постъпи така дори само веднъж, в бъдеще тя ще трябва да върши не само собствената си работа, ами ще загуби и сръчността си, ще попарва ръцете си с вряла вода, ще троши гърнетата и посудата, ще разсипва яденето, така че в края на краищата господарите й непременно ще я прогонят. Самият коболд често е чуван да се смее и киска на тия неща.
Когато прислугата се смени, той все пак остава, само дето напускащата слугиня трябва да му препоръча наследничката си, за да го чака и тя. Ако не иска, чакат я постоянни злополуки, докато си тръгне.
Вярва се, че те са истински люде, на ръст като малки деца, с пъстри дрехи. Някои добавят, че понякога тези същества са с нож на гърба, понякога с нещо друго и изглеждат твърде ужасяващо, тъй като са били убити преди много време по един или друг начин, с един или друг инструмент, и всъщност са душите на убити някога обитатели на дома.
Понякога на слугинята й се приисква да види своя помощник, Курд Химген или Хайнцхен, както наричат коболда, и ако не се откаже, духът посочва мястото, където ще го види, но й нарежда да носи ведро със студена вода. И става така, че тя го вижда да лежи гол на пода върху една възглавница, а в гърба му е забит огромен касапски нож. Една се изплашила толкова, че рухнала в безсъзнание, а коболдът тутакси скочил и я полял със студената вода и тя дошла на себе си. След което й се отщяло да вижда коболда.
73. Селянинът и неговият коболд
На един селянин му дошло до гуша от коболда, защото той бършел всякакви пакости; но каквото и да предприемал, не успявал да се отърве от него. Най-сетне му хрумнало да подпали плевнята, в която обитавал коболдът, и да го изгори. Затова изнесъл цялата си слама и след последната количка запалил плевнята, в която бил запрял духа. Когато всичко потънало в ярки пламъци, селянинът се огледал наоколо и — виж ти! — коболдът седял върху количката и повтарял: „Време беше да излезем! Време беше да излезем!“ Та той бил принуден да промени мнението си и да задържи коболда.
74. Коболдът във воденицата
Веднъж двама студенти от Ринтелн предприели пътуване пеш. Те възнамерявали да пренощуват в едно село, но тъй като паднал силен дъжд и мракът се спуснал толкова бързо, че те не могли да продължат, отправили се към някаква близка воденица, почукали и помолили да ги приютят. Отначало воденичарят не искал и да чуе, но в края на краищата отстъпил пред настойчивите им молби, отворил вратата и ги въвел в една стая. Те били гладни и жадни, и тъй като върху масата имало съд с храна и кана с бира, помолили воденичаря да ги нагости, като били готови да му платят. Воденичарят обаче не се съгласил, не поискал да им даде дори къшей хляб и им предложил единствено твърдата пейка за легло. „Яденето и пиенето, казал той, е за къщния дух; ако ви е скъп животът, не се докосвайте до тези неща, а иначе няма защо да се боите, пък ако чуете шум през нощта, останете да си лежите тихо и спете.“ С тези думи излязъл и заключил вратата след себе си.