Двамата студенти легнали да спят, ала след около час гладът така сграбчил единия, че той се изправил и потърсил съдината. Другият, който бил магистър, го предупредил да остави дяволовото дяволу, но онзи отвърнал: „Това принадлежи по право по-скоро на мен, нежели на дявола“, седнал на масата и ял колкото му сърце искало, така че останало само малко от зеленчуците. След това грабнал каната с бира, теглил една добра померанска глътка и след като в някаква степен заситил желанието си, легнал отново до спътника си. След време обаче жаждата го връхлетяла отново, той станал пак и отпил втора толкова яка глътка, че оставил за домашния дух само малко на дъното. След като си угодил по този начин и се почувствал заситен, легнал и заспал.
Всичко останало тихо до полунощ; в полунощ обаче коболдът влязъл с такъв силен шум, че двамата се пробудили ужасени. Онзи кръстосал няколко пъти стаята, сетне седнал на масата, канейки се да се угости, и те ясно дочули как придърпва към себе си съдината. Тутакси обаче я тръснал силно обратно, очевидно разгневен, грабнал каната и отворил похлупака й, след което поривисто го захлопнал обратно. После започнал да върши работата си, грижливо избърсал първо самата маса, а след това и краката й, а подир това измел пода като с метла. Като приключил, отишъл отново при съдината и каната, с надеждата, че сега нещата стоят може би по-добре, ала отново ги оттласнал с гняв. Сетне продължил работата си, приближил се до пейките, избърсал ги, изжулил ги и ги изтъркал отдолу и отгоре, а когато достигнал до мястото, на което лежали двамата студенти, прескочил го и се заел с пространството под нозете им. Като свършил, заел се за втори път с горната част на пейката и прескочил за втори път гостите. Когато обаче се приближил за трети път, той погалил оня, който не бил вкусил нищо, по косата и цялото тяло, без да му причини каквато и да е болка. Другия обаче хванал за краката, смъкнал го от пейката, повлякъл го няколко пъти насам и натам по пода, след което го оставил да лежи, изтичал зад печката и високо му се присмял. Студентът изпълзял обратно на пейката, ала след четвърт час коболдът отново наченал работата си: метял, чистел, бършел. Двамата лежали, треперейки от страх, а когато се доближил до тях, коболдът докоснал единия съвсем нежно, а другия хвърлил на земята, след което иззад печката се дочул отново груб и подигравателен смях.
Студентите не искали да лежат повече на пейката, станали и започнали да викат високо пред заключената врата, но никой не ги чул. Най-сетне те решили да легнат плътно един до друг върху голия под, ала коболдът пак не ги оставил на мира. Той започнал играта си за трети път, приближил се и отново повлякъл виновния насам-натам, като му се присмивал. Накрая студентът се разгневил, измъкнал кинжала си и започнал да го размахва и да дупчи в ъгъла, откъдето се чувал смехът, като със заплашителни думи приканвал коболда да се покаже. Сетне седнал с оръжието си на пейката и зачакал какво ще се случи, ала шумът утихнал и всичко останало спокойно. На сутринта воденичарят им припомнил, че не са послушали предупреждението му и не са оставили храната недокосната; а това без малко можело да им струва живота.
75. Шапчица
В двора на епископ Бернард от Хилдесхайм се установил дух, който се показвал всекиму, облечен в селско облекло и с приветлив и благочестив вид; на главата си носел малка филцова шапка, поради което и го наричали Шапчица, на долносаксонски Хьодекен. Той се опитвал да убеди хората, че им принася по-скоро полза, нежели вреда, и ту предпазвал някого от нещастие, ту помагал на нечие начинание. Изглеждало, че доставя наслада и радост на човешката общност, разговарял с всекиго, питал и отговарял сговорчиво и приятелски.
По същото време в двореца Винценбург живеел граф, родом от Швабия, на име Херман, който управлявал областта като собствено графство. Един от слугите му имал хубава жена, та графът й хвърлил похотливо око и я преследвал със страст, ала тя не му обръщала внимание. Тогава той прибягнал до лоши средства и веднъж, когато мъжът и бил на далечен път, се сдобил насила с онова, което тя не искала да му предостави по своя воля. Тя мълчала за тази неправда, докато мъжът й го нямало, а когато се върнал, му разкрила всичко с голяма болка и кършейки отчаяно ръце. Благородният мъж смятал, че това срамно петно може да бъде отмито единствено с кръвта на извършителя, и тъй като можел да влиза по всяко време в покоите на графа, той избрал времето, когато онзи все още си отпочивал със съпругата си, влязъл, обвинил го със сурови думи за стореното и като забелязал, че той се надига и се готви да се съпротивлява, измъкнал меча си и го пробол пред очите на графинята. Тя силно се възмутила, наругала яростно извършителя и тъй като била бременна, рекла заплашително: „Този, когото нося под пояса си, ще отмъсти за това убийство на тебе и близките ти, та целият свят да го има за пример.“ Като чул тези думи, благородният мъж се извърнал и пробол графинята по същия начин, както и мъжа й.