В Худемюлен Хинцелман се проявил като много деен и прилежен във всякакви работи. Нощем се занимавал в кухнята и ако след вечеря готвачката оставяла неизмити и струпани накуп паниците и чиниите, на сутринта те се оказвали почистени, блестящи като огледало и правилно подредени. Затова хората му се доверявали и веднага след вечеря си лягали съвсем безгрижно. Никога нищо от кухнята не се губело, а ако нещо се окажело не на мястото си, Хинцелман го намирал дори в най-забутания ъгъл и го предавал в ръцете на господаря. Духът се проявявал особено, когато се очаквали гости, и работата му продължавала цялата нощ: жулел котлите, миел паниците, почиствал ведрата и чебурите. Готвачката му била благодарна за това, угаждала му по всякакъв начин и даже по своя воля му приготвяла подсладено мляко за закуска. Духът се наемал да наглежда слугите и слугините, внимавал те да изпълняват задълженията си, наставлявал ги с добри думи да бъдат прилежни в работата си. Ако обаче някой не го слушал, грабвал пръчката и така го поучавал. Често предпазвал слугините от недоволствата на господарката им и им напомнял какво имат да свършат. Пак така изкусен духът се показвал и в конюшнята: наглеждал конете, решел ги усърдно, та да изглеждат гладки като змиорка, а те и наддавали видимо както никога досега, така че всеки се чудел.
Стаята му била на най-горния етаж вдясно, а мебелировката му се състояла от три неща. Първо, от едно кресло с висока облегалка, което той самият бил изплел изкусно от разноцветни сламки, с изящни фигури и кръстове, които не можели да бъдат гледани без удивление. Второ, от малка кръгла маса, изработена и поставена там след многократните му молби. Трето, от приготвено легло, за което също бил помолил. Нямало дори най-малък белег човек да е спал в него, ала се виждала съвсем малка вдлъбнатина, като че е лежала котка. Прислугата, особено готвачката, трябвало да му приготвя всеки ден паница с подсладено мляко и трохи от бял хляб и да я поставя върху масичката, след което всичко било изяждано до дъно. Понякога се озовавал на масата на домовладиката, където на специално място за него трябвало да бъдат поставени стол и чиния. Сервиращият поднасял яденето му в неговата чиния, а ако забравел, домашният дух изпадал в ярост. Поднесеното изчезвало, една пълна чаша с вино се загубвала някъде за известно време, след което изпразнена се появявала на мястото си. Само че след това намирали ястието под пейките или в някой ъгъл на стаята.
В общество на млади хора се веселял, пеел и стихоплетствал; обичайно било следното стихче:
макар че повтарял и песните и пословиците на други, било за да им достави удоволствие, било за да ги подразни. Когато веднъж свещеникът Фелдман бил поканен на гости в Худемюлен и застанал пред вратата, дочул горе в залата някой да пее, да крещи радостно и лудува, поради което помислил, че по-рано същата вечер за дошли някакви чужденци, които са се настанили горе и сега се веселят. Затова се обърнал към управителя, който стоял на площада и току-що бил насякъл дърва: „Йохан, що за гости имате горе?“ Управителят отвърнал: „Не е чужденец, ами е нашият Хинцелман, който се весели по този начин; иначе в залата няма жива душа.“ Когато свещеникът се качил в залата, Хинцелман го посрещнал със следната песничка:
Свещеникът се учудил на тази необикновена песен и рекъл на Хинцелман: „Що за музика е тази, която пееш на шега?“ „Охо, отговорил Хинцелман, песничката научих от Вас, Вие често я пеете, а пък аз я дочух преди няколко дена от Вас на едно кръщение.“
Хинцелман обичал да се задява, без обаче да наврежда никому. Той подтиквал седналите вечер да пийнат слуги и работници да се сбият и с наслада ги гледал. Когато главите им се разгорещявали, щом някой изпуснел нещо под масата и се наведял да го вдигне, зашлевявал му здрава плесница изотзад, а съседа му ощипвал по крака. Тогава двамата се нахвърляли един срещу друг, отначало с думи, сетне на дело, след което се намесвали и останалите, така че всеки получавал и раздавал удари, а на следващата сутрин насинените очи и подпухналите лица свидетелствали за станалото. Хинцелман се наслаждавал от все сърце и разказвал какво е сторил в самото начало, та да ги докара дотук. Но той умеел да нареди нещата така, че животът и здравето на участниците да не бъдат застрашени. По времето на Отон в княжеския дворец в Алден живеел Ашел от Манделслое, окръжен управител и съветник в Брауншвайг; нему Хинцелман от време на време играел номера. Когато веднъж онзи имал гости, той предизвикал разпра помежду им, така че те се ядосали и посегнали към кинжалите си. Никой обаче не съумявал да намери кинжала си и трябвало да се задоволят с по няколко юмручни удара. Тази разправия доставила много радост на Хинцелман и той разказвал през смях, че лично е разпалил кавгата, ала преди това скрил настрана смъртоносните оръжия. След което само гледал как добре се развива наченатото от него и как здраво гостите се налагат един друг.