Веднъж една от въпросните госпожици от Худемюлен пратила слугата си да купи едно-друго в Ретем. По време на отсъствието му духът изведнъж започнал да трака като щъркел с клюн в покоите на госпожицата и да повтаря: „Госпожице Анна, днес ще търсиш нещата си във воденичния яз!“ Тя не знаела какво значи това, но не след дълго слугата се върнал и разказал, че по обратния път към дома забелязал недалеч от себе си щъркел и стрелял от скука по него. Сторило му се, че го е улучил, ала щъркелът останал на място, започнал да трака с клюн и най-сетне отлетял. Оказало се, че Хинцелман знаел това, а скоро и предсказанието му се сбъднало. Леко пийнал, слугата решил да измие покрития си с пот и прах кон, яхнал го и препуснал към намиращата се край двореца воденица, ала в опиянението си не улучил правилното място, пропаднал в дълбок вир и тъй като не съумял да се задържи върху коня, паднал и се удавил. Той все още не бил разтоварил донесените неща, така че трябвало да бъдат вадени от водата заедно с трупа.
Също и на други люде Хинцелман предсказвал бъдещето и ги предупреждавал. В Худемюлен пристигнал висш военен, който бил особено ценен от крал Кристиан III Датски и който се отличил с храбростта си във войните срещу град Любек. Той бил отличен стрелец и голям любител на лова, така че прекарвал часове в преследване на елени и диви свине в околните шубраци. Когато се готвел за поредния лов, Хинцелман се приближил и рекъл: „Томас (това било името му), предупреждавам те да внимаваш, когато стреляш, иначе скоро ще те сполети нещастие.“ Военният не обърнал внимание и си мислил, че това нищо не значи. Няколко дена след това, като гръмнал по една сърна, затворът се пръснал и наранил палеца на лявата му ръка. Мигом Хинцелман се явил насреща му и му казал: „Ето, че се случи това, за което те предупредих; ако се беше въздържал някое време да стреляш, не би те сполетяла злополуката.“
Друг път господарят на Фалкенберг, също воин, бил на посещение в Худемюлен. Тъй като имал радостно и безгрижно сърце, той започнал да дразни Хинцелман и да му говори разни шеговити неща. Духът не искал да слуша дълго подобни речи, ядосал се и най-сетне изрекъл следните думи: „Фалкенберг, сега ми се подиграваш, ала като дойдеш пред Магдебург, така ще ти изчеткат шапката, че ще забравиш всички подигравки.“ Благородникът се изплашил, понеже смятал, че зад тези думи се крие повече, прекъснал разговора си с Хинцелман и си тръгнал. Скоро след това започнала обсадата на Магдебург от курфюрста Мориц, в която взел участие като подчинен на един знатен немски княз и въпросният господар на Фалкенберг. Обсадените се защитавали смело, стреляйки денонощно с „двойна кука“17 и други оръдия, и станало така, че едно гюлле отнесло челюстта на въпросния Фалкенберг, който умрял в страшни мъки три дена по-късно от раната си.
Един жител на Худемюлен бил излязъл веднъж в полето заедно с други работници и слуги да жъне пшеница, без да мисли за някакво нещастие. Тогава Хинцелман изтичал към него на нивата и се провикнал: „Тичай! Тичай колкото можеш по-бързо към къщи и помогни на най-малкото си синче, което току-що падна по очи в огъня и се изгори.“ Ужасен, мъжът захвърлил сърпа си и се затичал към къщи, за да види, дали Хинцелман казва истината. Едва бил прекрачил къщния праг, когато се втурнали насреща му и му съобщили за нещастието, а и той видял детето си със силно обгорено лице. То било седнало на малко столче до огъня, над който висяло някакво котле. Детето искало да бръкне в него, но когато се навело напред със столчето, паднало по очи насред огъня. Добре че майката била наблизо, та се втурнала и го измъкнала от пламъците, така че то се изгорило, ала било спасено от смъртта. Удивителното е, че почти в същия миг, в който се случило нещастието, духът вече известил бащата в полето и го повикал на помощ.
Духът измъчвал и наказвал за пороците му всеки, когото не понасял. Писаря в Худемюлен обвинявал за прекаленото му високомерие, ненавиждал го и денонощно му причинявал всевъзможни беди. Веднъж с радост разказвал как ударил на надменния писар яка плесница. Когато попитали писаря за случилото се и дали духът е бил при него, той отговорил: „Да, беше при мен даже прекалено дълго, цяла нощ ме измъчваше, така че не знаех какво да сторя.“ Той бил влюбен в камериерката и когато една нощ водел с нея съкровен разговор и те се наслаждавали на заедността си, мислейки, че никой не може да ги види сред четирите стени, коварният дух дошъл, разделил ги един от друг и започнал грубо да избутва добрия писар към вратата, като накрая грабнал една дръжка на метла и го наложил с нея така, че онзи хукнал презглава към стаята си и напълно забравил любовта си. Хинцелман съчинил подигравателна песен за нещастния любовник, често я пеел за развлечение и със смях я представял пред минувачите.