Выбрать главу

Една вечер някакъв жител на Худемюлен ненадейно бил нападнат от стомашни болки, та пратил слугинята в избата да донесе вино, което да вземе като лек. Когато слугинята седнала пред бъчвата и поискала да наточи вино, Хинцелман се явил пред нея и казал: „Сигурно ще си спомниш как преди няколко дена ме хокаше и ругаеше. Е, сега за наказание ще прекараш нощта в избата. Болният така и така няма нужда от тебе, след половин час болката му ще отшуми, а виното, което се канеше да му отнесеш, щеше по-скоро да му навреди, нежели да му помогне. Та ти седи тук, докато избата бъде наново отворена.“ Болният чакал дълго; и тъй като виното все не идвало, той пратил друга слугиня, която намерила избата здраво заключена отвън с катинар, а онова момиче седяло вътре и й разказало, че Хинцелман я е запрял така. Опитали се да отворят избата и да пуснат слугинята навън, само че колкото и усърдно да търсели, не намерили ключ за катинара. На другата сутрин избата била отворена, а катинарът и ключът лежали пред вратата, така че слугинята могла да излезе. Що се отнася до болния, то, както казал духът, след половин час болките му изчезнали.

На домовладиката на Худемюлен духът никога не се показвал; а когато този го молел да му се яви в човешки образ, отговарял, че още не е дошло времето и че трябва да се изчака сгодният момент. Когато една нощ мъжът лежал без сън в леглото си, дочул шум в единия ъгъл на стаята и предположил, че духът се е появил. Затова казал: „Хинцелман, ако си ти, отговори ми.“ „Да, аз съм, отвърнал духът, какво искаш?“ Тъй като стаята била осветена от лунната светлина, на домовладиката му се сторило, че на мястото, от което идвал звукът, се вижда сянката от детска фигура. И понеже усетил, че духът е настроен приятелски и доверчиво, впуснал се в разговор с него и най-сетне казал: „Позволи ми поне веднъж да те зърна и усетя.“ Но Хинцелман не поискал да го стори. „Подай ми поне ръката си, та да узная дали си от плът и кръв като някой човек.“ „Не, възпротивил се Хинцелман, не ти вярвам. Ти си шегобиец, искаш да ме уловиш и повече да не ме пуснеш.“ След дълги уговорки обаче и след като човекът му обещал под клетва да не го задържа, ами тутакси да го пусне, той казал: „Ето, това е ръката ми!“ Когато мъжът го уловил, сторило му се, че напипва пръстите на малка детска ръка; само че духът много бързо се отдръпнал. Домовладиката настоявал сега да му позволи да докосне лицето му, онзи се съгласил и като го опипал, човекът имал усещането, че се допира до зъби или до безплътен череп; привидението обаче отново се отдръпнало, така че той не успял да улови истинския му облик; само забелязал, че и лицето, също както ръката, е студено и лишено от жизнена топлина.

Готвачката, която се сближила с него, смятала, че има правото да го помоли за нещо, което било отказвано другиму, а именно да види в плът Хинцелман, когото чувала да говори и когото снабдявала всеки ден с ядене и пиене, така че настойчиво го молела да й позволи това. Той обаче отказвал, като заявявал, че за това все още не е дошъл сгодният случай; а след някое време всеки ще може да го вижда. Този отказ обаче все по-силно разпалвал желанието й и тя все по-упорито настоявала да не отхвърля молбата й. Духът й казвал, че тя ще съжалява, ако се поддаде на нахалната й молба, това обаче не я плашело и тя не се отказвала, така че най-сетне той рекъл: „Ела утре преди изгрев в избата и носи във всяка ръка ведро с вода, и молбата ти ще бъде изпълнена.“ Слугинята попитала: „За какво е водата?“ „Сама ще видиш, отговорил духът, без нея ликът ми ще ти навреди.“ На другата сутрин готвачката се приготвила рано, взела във всяка ръка по едно ведро с вода и слязла в избата. Огледала се и не видяла нищо, ала когато погледът й се насочил към пода, забелязала корито, в което лежало голо дете с големината на тригодишно; в сърцето му стърчали на кръст два ножа, а цялото му тяло било окъпано в кръв. Тази гледка ужасила слугинята дотолкова, че тя загубила свяст и рухнала безпаметна на пода. Духът тутакси грабнал водата, която тя била донесла, и я излял върху главата й, благодарение на което тя отново дошла на себе си. Огледала се за коритото, но всичко било изчезнало и тя дочула единствено гласа на Хинцелман, който казал: „Видя ли колко полезна беше водата; ако не беше под ръка, щеше да умреш тук в избата. Надявам се, че горещият ти копнеж да ме видиш се е охладил.“ След това той често се подигравал на готвачката по повод на случилото се и през смях го разказвал на чужденците.