Проповедникът Фелдман от Айкелое пише в едно писмо от 15 декември 1597 година, че Хинцелман често показвал малката си като на дете или девойка ръка, но нищо друго от него не можело да бъде видяно.
Напротив, той винаги се показвал на невинните играещи деца. Свещеникът Фелдман си спомнял, че когато бил на четиринадесет или петнадесет години и не се тревожел особено от него, виждал духа бързо да изкачва стълбите в образа на малко дете. Когато деца се събирали край дома Худемюлен и играели там, той се смесвал с тях и се включвал в игрите им като малко красиво дете, така че другите деца ясно го виждали и след това разказвали вкъщи на родителите си, че когато били увлечени в игрите си, към тях се присъединявало малко детенце и се забавлявало заедно с тях. Същото потвърдила една слугиня, която веднъж влязла в някакво помещение, в което играели четири или шест деца, сред които забелязало и едно непознато детенце с красиво личице и руси, разпуснати върху раменете къдрави коси, облечено в червена свилена дреха, което, както тя съвсем добре видяла, се отдръпнало от групата и изчезнало. Хинцелман се показвал също на един местен малоумник, наречен Клаус, и вършел с него всякакви лудории. Когато глупакът се губел някъде и сетне го питали къде е бил толкова време, той отговарял: „Бях при малкото човече и си играх с него.“ Попитали ли го колко голямо е човечето, показвал с ръка ръста на около четиригодишно дете.
Когато дошло времето домашният дух да си тръгне, той отишъл при домовладиката и рекъл: „Виж, искам да ти подаря нещо, приеми го и си спомняй за мен.“ С тези думи му подал малко кръстче (от думите на автора не става ясно от коприна или от струни18), много изкусно изплетено. То било дълго един пръст, кухо и когато бъдело разтръскано, издавало звук. Сетне сламена шапка, изготвена също от него от пъстра слама, в която прозирали изкусно изобразени образи и картини. На трето място кожена ръкавица, украсена с образуващи чудни фигури перли. След което духът прибавил и това предсказание: „Докато тези неща бъдат съхранявани неразделно в дома ти, родът ти ще процъфтява и ще се радва на все по-голямо щастие. Ако обаче тези дарове бъдат разделени, загубени или продадени на безценица, родът ти ще пропадне и ще се изгуби.“ И тъй като забелязал, че човекът не обръща кой знае какво внимание на подаръците, продължил: „Боя се, че не цениш особено тези дарове и че ще ги загубиш, поради което и те съветвам да ги дадеш за съхранение на сестрите си Анна и Катарина, които ще се погрижат по-добре за тях.“ Домовладиката предал въпросните дарове на сестрите си, които ги взели, грижливо ги пазели и ги показвали само на най-доверените си приятели. След смъртта им те попаднали отново у брата, който ги взел и задържал докато бил жив. При един съкровен разговор ги показал на свещеника Фелдман по негова молба. След смъртта на господаря, те попаднали заедно с останалото наследство у единствената му дъщеря Аделхайд, омъжена за А. от Х., и за известно време останали в нейно притежание. Синът на свещеника Фелдман надълго разпитвал къде са попаднали след това даровете на домашния дух и научил, че сламената шапка била предоставена на император Фердинанд II, който я почитал като истинско чудо. Кожената ръкавица се озовала още по онова време у някакъв благородник. Тя била къса и едва покривала дланта, а над дланта бил избродиран с перли един охлюв. Къде е попаднало малкото кръстче, не се знае.
Духът напуснал доброволно Худемюлен, след като пребивавал там в продължение на четири години, от 1584 до 1588. Преди да си тръгне оттам, той казал, че някога, когато родът западне, пак ще се върне и тогава той пак ще разцъфти и ще се въздигне.
77. Тропчо
В замъка Флюгелау обитавал добър дух, който всякак угаждал на момичетата; те трябвало само да кажат: „Тропчо, донеси еди-какво си!“, и то се появявало. Той отнасял писмата, люлеел децата и късал плодовете. Ала когато веднъж поискали да се покаже и настоявали да го стори, пронесъл се огнено през комина и целият замък изгорял така, че нямало как да бъде изграден отново. Това се случило малко преди войната с шведите.