78. Ботушко
В замъка Каленберг живеел малък дух на име Ботушко. По някое време единият му крак бил наранен, та носел голям ботуш, който покривал крака му, понеже той се боял да не му бъде откъснат.
79. Екеркен
В село Елтен, отстоящ на половин миля от Емерих в херцогство Клеве, имало дух, който простолюдието наричало Екеркен.19 Той подскачал насам-натам по пътя и дразнел и мъчел по всякакъв начин пътниците. Едни удрял, други събарял от конете, на други обръщал колите. С очи обаче не можело да бъде видяно нищо освен една човешка на вид ръка.
80. Нощният дух в Кендених
Край старото рицарско гнездо Кендених, намиращо се на около два часа път от Кьолн на Рейн, има мочурливо, гъсто обрасло с тръстика и елшак блато. В него седи скрита една монахиня и никой не може да мине оттам по вечерно време, без тя да опита да скочи на гърба му. Когото докопа, трябва да я носи и тя го подкарва и гони през цялата нощ, докато той рухне безсилен на земята.
81. Кошмарът
Дори ако прозорците и вратите бъдат залостени пред кошмарите, те съумяват да се промъкнат през най-малките дупки, които с особена наслада издирват. В нощната тишина може да бъде дочут шумът, който издават откъм стената. Ако човек стане бързо и запуши дупката, те остават в нея и не могат да се измъкнат, дори когато вратата бъде отворена. Тогава трябва да бъдат принудени да обещаят, че никога повече няма да посещават това място, и едва след това да бъдат пуснати на свобода. В такива случаи те се оплакват жалостиво, че са оставили дечицата си сами вкъщи и че те ще умрат, ако не се измъкнат оттук.
При нощните си посещения кошмарът често стига твърде далеч. Веднъж пастири се намирали посред нощ в полето и пасели стадата си недалеч от някаква вода. Тогава идва кошмар, качва се в една лодка, оттласква я от брега и гребе с донесено от самия него весло, след което слиза, завързва лодката от другата страна на реката и продължава по пътя си. След известно време се връща и гребе обратно. Пастирите, които виждат това в продължение на много нощи, но не се намесват, се уговарят да скрият лодката. Когато кошмарът идва отново, той започва да хленчи и се оплаква, и заплашва пастирите да върнат лодката, ако искат да имат мир; което те са принудени да сторят.
За да отклони кошмара, един човек поставил гребен на тялото си, ала кошмарът тутакси го обърнал и забил зъбците в тялото на човека. По-добро средство е да обърнеш обувките пред леглото така, че петите да са към таблата на леглото. Когато те притиска, трябва да уловиш палеца в дланта и той ще избяга. Нощем често язди конете, така че сутрин те са видимо изтощени. Може да бъде прогонен с конски черепи. Който не премести стола си преди лягане, бива язден от кошмара през нощта. Тези същества с удоволствие разрошват хората, като засмукват и сплитат косите им. Когато бавачката повива детето, тя трябва да го прекръсти и да завърже края на възел, в противен случай кошмарът ще го повие още веднъж.
Ако на притискащия ни кошмар кажем: „Кошмар, ела утре за заем“, той тутакси си отива и се появява на следната сутрин в образа на човек, който иска нещо назаем. Или ако извикаме: „Ела утре и пий с мен“, ще дойде онзи, който го е пратил.
Според Преториус веждите му образуват една линия, според други пък хора, чиито вежди са сраснали на челото, са в състояние само като си го помислят, да пратят кошмара при оня, който ги е разгневил или когото мразят. В такъв случай той излиза от веждите във вида на малка бяла пеперуда, която каца върху гърдите на спящия.
82. Уродът
В Хеслох, който се намира недалеч от Одернхайм в Гау, се случило така, че сервитьорът на един духовник живеел с готвачката като със съпруга, само дето не бил сключил официален брак. Те създали дете, което обаче не растяло и не наддавало, ами ден и нощ плачело и искало да яде. Накрая жената се посъветвала и решила да го отнесе в Нойхаузен, да го полюлее на Кириаковата люлка и да му даде да пие от Кириаковия кладенец, та да се оправи. Защото по онова време вярвали, че до девет дена детето трябва да се определи за живот или смърт. Когато жената стигнала до Вестхофен в Клауер със задянатото дете, което станало толкова тежко, че тя пъшкала и потта течала като река от челото й, срещнал я един пътуващ студент, който се обърнал към нея: „Що за диво създание носите, жено? Не бих се учудил, ако прекърши врата Ви.“ Тя отвърнала, че това е любимото й дете, което не иска да расте и наддава, поради което трябва да бъде полюляно в Нойхаузен. Той обаче рекъл: „Това не е детето Ви, ами дяволът, хвърлете го в потока.“ И тъй като тя не се съгласила, ами настоявала, че е детето й, и го целувала, той продължил: „Вашето дете се намира в дома Ви, в стаята зад арката в нова люлка, хвърлете този урод в потока!“ Тя го сторила през сълзи и вайкания. В същия миг изпод моста, на който стояла, се дочули вой и ръмжене като от вълци и мечки. А когато майката се завърнала у дома си, тя намерила детенцето си свежо, здраво и засмяно в нова люлка.