83. Уродите във водата
Край Халберщат един селянин имал уродливо дете, кърмено от майка си и още пет кърмачки, което ядяло без мяра (понеже тези ядат за десет нормални деца) и въобще се държало така, че родителите съвсем се изтощили. Селянинът бил посъветван да заведе детето на поклонническо пътуване при Дева Мария в Хекелщат и там да го полюлее. Добрият селянин последвал съвета, поставил детето в кош на гърба си и го понесъл натам. Когато обаче прекосявал някаква вода по моста, из дълбините се дочул глас: „Уроде, уроде!“, на който детето, което дотогава не било проговорило, отвърнало: „Хо, хо!“ Селянинът се удивил и изплашил. А дяволът във водата попитал: „Къде отиваш?“ Уродът отговорил от моста: „Отивам в Хекелщат при милата ни Богородица: там ще ме полюлеят, та дано се оправя.“ Когато селянинът чул, че уродът говори съвсем правилно, се разгневил и го хвърлил заедно с коша във водата. Тогава двамата дяволи се събрали, завикали: „Хо, хо, ха!“, започнали да играят и да се прескачат, а след това изчезнали.
84. Мандрагората
Сказанието гласи, че когато наследствен крадец, комуто е по рождение присъщо да краде, понеже произлиза от рода на крадци, или младеж, чиято майка по време на бременността си с него е откраднала нещо или поне се е канела да го стори (според други става дума за невинен човек, който обаче, подложен на мъчения, се е признал за крадец), бъде обесен и пусне вода (или излее спермата си върху земята20), на това място израства мандрагора, или „човечето от бесилката“. Горе тя има широки листа и жълти цветове. Изравянето й е много опасно, тъй като когато бъде откъсната, тя охка, вие и крещи така ужасно, че онзи, който я изрови, много скоро умира. За да се добере до нея, човек трябва най-напред да запуши добре ушите си с памук, восък или смола, сетне в петък преди залез да отведе там напълно черно куче, което няма никакво друго петно върху тялото си, да прекръсти трикратно мандрагората и да разрови земята наоколо, така че коренът да остане едва-едва закрепен в земята. След това трябва да го привърже с въже за опашката на кучето, да му подаде парче хляб и бързо да избяга оттам. Спускайки се към хляба, кучето ще измъкне корена, ала, застигнато от стоновете и виковете му, тутакси ще падни мъртво. След което човекът взема растението, измива го с червено вино, увива го в бяла и червена копринена кърпа, поставя го в някое сандъче, къпе го всеки петък, а по новолуние сменя бялата му ризка. Ако мандрагората бъде запитана, тя отговаря и разкрива бъдещи и тайни неща относно благополучието и преуспяването. Притежателят й вече няма врагове, не може да обеднее, а ако все още няма деца, сдобива се с тази брачна благодат. Остави ли до него за през нощта златна пара, на сутринта намира две; ако обаче човек иска дълго да разчита на услугите й и да се подсигури, та тя да не отслабне и умре, не бива да я претоварва, ами благоразумно е да поставя всяка нощ по половин талер или най-много един дукат, само че не винаги, ами по-рядко.
Ако притежателят на „човечето от бесилката“ умре, наследява го най-малкият син, който обаче трябва да постави в ковчега на баща си парче хляб и една монета и да го погребе с тях. Ако наследникът умре преди бащата, мандрагората се пада на най-големия син, но най-малкият също трябва да бъде погребан с хляб и пара.
85. Семейният дух21
Обикновено го държат в запушена стъкленица, на вид е нещо като паяк, нещо като скорпион, и постоянно се движи. Купи ли го някой, той остава в джоба му и дори онзи да остави шишенцето някъде, духът се връща винаги при него. Той носи голямо щастие, прави видими скритите съкровища, прави така, че приятелите да ни обичат, враговете ни да се боят от нас, на война да сме твърди като стомана или желязо, така че притежателят му винаги да побеждава, а също предпазва от плен и затвор. Няма защо да се грижим за него, да го къпем и обличаме като „човечето от бесилката“.