Жената послушала юнкера, излязла и наложила урода с тояга, така че той закрещял; тогава дяволът й донесъл откраднатото нейно дете с думите: „Ето ти го!“, и отнесъл детето си.
Тази история е разпространена и в спомената област я знаят всички, млади и стари.
89. Наглеждането на децата
Един заслужаващ доверие гражданин на Лайпциг разказвал следното. Когато първото му дете било вече на няколко седмици, в три последователни нощи го завивали в люлката, а го откривали да лежи напреки, макар люлката да си стояла непомръдната пред леглото на майката. Бащата решил да остане четвъртата нощ и да бди над детето си. Той устоял за известно време и будувал до полунощ, и с детето не се случило нищо, тъй като го наблюдавал и наглеждал. След това обаче за съвсем кратко очите му се затворили и когато малко по-късно майката се събудила и се огледала, детето пак било обърнато напреки, а завивката от люлката била хвърлена насред леглото, докато иначе тя била по обичайному разстлана и наметната върху краката на детето в люлката. И всичко било станало толкова бързо, че всички се чудели и маели. Друга власт над детето чудовището обаче нямало.
90. Ръжената кума
В маркграфство Бранденбург местните люде говорят за Ръжената кума, обитаваща житните ниви, заради която децата се боят да ходят там.
В Алтмарк децата биват усмирявани с думите: „Затваряй си устата, иначе ще дойде Ръжената кума с дългата си черна треска и ще те отнесе.“
В областите Брауншвайг и Люнебург я наричат Житната жена. Когато децата търсят метличини, си разказват едно на друго, че тя отвлича малки деца, и не се решават да навлязат твърде много в зеленото поле.
През 1662 година една жена от полята край Заале разказала на Преториус следното. Един тамошен благородник принудил една едва шестседмична родилка от поданиците си по време на жътва да свързва снопи. Жената взела кърмачето си на нивата и за да извърши работата си, го оставила на земята. След време благородникът, който присъствал на това място, съзрял от земята да идва една жена с дете и да го подменя с това на селянката. Това лъжливо дете започнало да крещи, селянката се втурнала да го накърми, ала благородникът я предупредил и й казал да спре, а той ще й каже кога е дошло времето. Жената помислила, че той го прави, за да работи тя по-усърдно, и се оттеглила с голяма мъка. Междувременно детето продължавало да крещи без прекъсване, тогава Ръжената кума се появила отново, взела плачещото дете и оставила откраднатото на предишното му място. Като видял това, благородникът повикал жената и й казал да си отиде вкъщи. От този ден той вече и не помислял да принуждава родилка да му служи.
91. Двете подземни жени
Следващата случка Преториус научил от някакъв студент, чиято майка твърдяла, че тя е станала в Десау.
Когато една жена родила детето си, тя го поставила до себе си и още преди да го кръсти, заспала. В полунощ дошли две подземни жени, напалили огън в камината, поставили върху него котел с вода, изкъпали доведеното от тях дете, сетне го отнесли в стаята и сменили със спящото новородено. След това си тръгнали, ала като стигнали до близката планина се скарали за него, нахвърлили се една срещу друга и се сборичкали, докато детето се разплакало и слугинята в къщата се събудила. Тя хвърлила поглед към детето на жената, забелязала подмяната, изтичала навън и намерила жените да се разправят за откраднатото дете, след което се втурнала, грабнала детето и щом го взела в ръцете си, бързо побягнала към къщата и поставила урода пред вратата, така че планинските жени си го взели.
92. Крал Зеленогор
Край Кристенберг в Горен Хесен някога отдавна живял един крал и там се намирал неговият дворец. Той имал единствена дъщеря, на която много държал и която притежавала чудни дарби. Веднъж се появил неговият враг, крал на име Зеленогор24, обсадил двореца и докато траела дългата обсада, дъщерята давала кураж на краля в двореца. Това продължило до първия ден на май. Тогава изведнъж дъщерята забелязала на разсъмване вражата войска да се приближава със зелени дървета. Обзел я страх и ужас, защото знаела, че всичко е загубено, и рекла на баща си: