След това пратила бащата в лагера на крал Зеленогор, с когото се споразумяла да й предостави свободен изход и правото да вземе със себе си толкова, колкото може да носи едно магаре. Тогава взела собствения си баща, поставила го върху магарето заедно с най-големите си скъпоценности и отпътувала. И след като наведнъж изминали достатъчно разстояние и почувствали умора, кралската дъщеря казала: „Тук ще си починем!“25 Оттук носи името си и селото Волмар, намиращо се в равнината на един час път от Кристенберг. Сетне продължили през пущинака към планината, докато най-сетне открили една местност, за която кралската дъщеря казала: „Това е мястото!“26 Те останали там, построили дворец и го нарекли Хатцфелд. На това място до ден-днешен има развалини, а от тази крепост е получил названието си и съседният град (Хатцфелд, градче на Едер, в планината, отстоящо на около четири часа западно от Кристенберг).
93. Цветното планинско пасище
В повече от една област на Швейцария се разказва сказание за едно днес затрупано с лед и скални отломъци, в стари времена обаче цъфтящо, прелестно и плодоносно пасище. Край Берн историята се отнася към планината Клариди.
Някога пасището там било обилно и прелестно, добитъкът наддавал неимоверно много, всяка крава била доена по три пъти дневно, като всеки път давала по две ведра от по два и половина литра. По това време в планината живеел богат и имотен пастир, който започнал да се възгордява и да пренебрегва простите старинни местни нрави. Разкрасил колибата си, имал любовна връзка с красивата си слугиня Катрине, в надменността си изградил стълба от сирене, сиренето намазал с масло, а стъпалата миел с мляко. По тази стълба влизали и излизали Катрине, неговата любима, а също Брендел, неговата крава, и Рин, неговото куче.
Благочестивата му майка не знаела нищо за това кощунство и една неделя през лятото решила да посети пасището на сина си. Уморена от пътя, седнала горе да си почине и помолила за освежителна напитка. Блудницата подлъгала пастира да вземе котле, да сипе в него прокиснало мляко, да поръси отгоре му пясък и да го даде на майка си. Удивена от нечовечната постъпка, тя се спуснала бързо по склона, в ниското спряла, обърнала се и проклела безбожниците, молейки Бог да ги накаже.
Изведнъж се надигнала буря и гръмотевици опустошили благословената земя. Пасището и колибата били затрупани, хората и животните погинали. Духовете на пастира и на домашните му са прокълнати да бродят из планината, докато бъдат отново избавени: „Аз, моето куче Рин, моята крава Брендли и моята Катри трябва завинаги да останем в Кларидите!“ Спасението е това — някой местен да издои на Разпети петък кравата, чието виме е окръжено от тръни. Тъй като обаче бодящите тръни разяряват кравата и тя не стои мирно, това е трудна задача. Веднъж един бил надоил половин ведро, когато някой го потупал по рамото и го попитал: „Пени ли се добре?“ Доячът не съобразил и отвърнал: „О, да!“ Тогава всичко свършило и Брендел, кравата, се изгубила от очите му.
94. Лилията
В страната X. имало благородник на име А. от Т., който умеел да отсича глави и отново да ги поставя на местата им. В себе си той бил решил от сега нататък да се откаже от това дяволско и опасно нещо, за да не се случи нещастие, каквото, прочее, все пак се случило. По време на едно гостуване добрите му другари го придумали само още веднъж за последно да им покаже това забавление. Както лесно може да се предположи, никой, разбира се, не искал да предостави главата си; накрая домашният слуга се решил, но с уверението, че главата му отново ще бъде закрепена върху раменете. Благородникът му отсякъл главата, но възстановяването все не се получавало. Тогава мъжът се обърнал към гостите: „Някой от вас ми пречи, умолявам го и го предупреждавам да не го прави.“ Опитал отново, но не успял да стори нищо. За втори път предупредил и заплашил да не му се пречи. И тъй като това не помогнало и той не успял и третия път да постави главата на мястото й, поставил на масата една лилия и отсякъл цвета й. В същия миг един от седящите зад него гости паднал от пейката и главата му се търкулнала. Тогава той поставил на мястото й главата на слугата и избягал от страната, докато нещата се уталожили и му било простено.