95. Йохан от Пасау
Доктор Мартин Лутер разказва: Един благородник имал красива млада жена, която умряла и била погребана. Скоро след това, докато господарят и слугата спели през нощта в една стая, дошла мъртвата жена и се надвесила над леглото на господаря, все едно му говорела нещо. Когато слугата забелязал, че същото се случило в две поредни нощи, той попитал юнкера какво значи това, дето всяка нощ пред леглото му се явява женска фигура в бяла рокля, а онзи рекъл, че спи през цялата нощ и нищо не е видял. Но щом отново настъпило нощното време, юнкерът зачакал буден в леглото си, жената отново се приближила и той я попитал коя е и какво иска. Тя рекла, че е съпругата му. А той възразил: „Но ти умря и беше погребана!“ На което тя отвърнала: „Да, аз трябваше да умра заради ругателствата ти и заради прегрешението ти, но ако ме искаш, аз отново ще бъда твоя съпруга.“ Той възкликнал: „Стига само да можеше!“ Тя обаче го предупредила и поставила като условие да не ругае, както имал обичая да прави, в противен случай тя скоро пак ще умре; мъжът й го обещал, мъртвата жена останала при него, управлявала дома, спяла до него, хранела се и пила с него и раждала деца.
Един път благородникът се случило да има гости, след вечерната гощавка жената трябвало да донесе за десерт меденки от един шкаф и се забавила навън. Мъжът се ядосал и изрекъл обичайната си ругатня, при което жената изчезнала и с нея било свършено. Тъй като не се връщала, гостите излезли от стаята, за да видят къде се бави. Видели само роклята, която тя носела, ръкавите наполовина в шкафа, наполовина навън, както се била навела към шкафа, а самата жена била изчезнала и оттогава никой повече не я видял.
96. Кученцето от Брета
В Райнпфалц, най-вече в Крайхгау, когато стане дума за зле възнаградена вярност, хората изричат следната поговорка: „С теб стана като с кученцето в Брета.“ Народното сказание за това трябва да е много старо, а и Фишарт27 го споменава на две различни места.
В градчето Бретен някога живял мъж, който имал вярно и добре обучено да служи по всякакъв начин куче. Мъжът имал обичая да го пробожда, поставяйки в устата му кошница, в която имало бележка и необходимите пари, така че то доставяло месо и наденички от месаря, без да се докосва до тях. Веднъж обаче господарят му, който бил евангелист, го пратил при някакъв месар, който пък бил католик и строго държал на постите. Когато месарят видял на бележката поръчан салам, хванал кученцето, отсякъл опашката му и я поставил в кошницата с думите: „Ето ти месо!“ Оскърбеното и наранено кученце вярно понесло кошницата към къщи, но паднало и умряло. Целият град тъгувал, а издялана от камък статуя на кученце без опашка била поставена над градските порти.
Други пък разказват историята така: То крадяло за бедния си господар месо и салами, докато най-сетне един месар го хванал и го наказал, отрязвайки му опашката.
97. Селото край морето
Една светица крачела по брега, гледала към небето и се молела; било неделя следобед и жителите на селото дошли, всеки облякъл чисти копринени дрехи, със съкровището си под ръка, и се подигравали на благочестието й. Тя не обръщала внимание и молела Бог да не им брои този грях. На другата сутрин обаче се появили два вола и започнали да ровят с рогата си разположения наблизо голям пясъчен хълм. Това продължило, докато се мръкнало; а през нощта се надигнал могъщ ураганен вятър, който навял разровения пясъчен хълм върху селото, така че то било напълно затрупано и всичко живо погинало. Людете от съседните села се притекли и се опитали да откопаят затрупаното, ала което отстранявали през деня, през нощта отново бивало навято. Това продължава до ден-днешен.
98. Затрупаните сребърни рудници
Най-богатите сребърни рудници в Харц са откритите още преди много години два рудника „Големият Йохан“ и „Златният олтар“ (край Андреасберг?). За тях има такова сказание: Преди години, когато рудниците били тепърва застроявани, начело бил поставен надзирател, който веднъж, когато печалбата била голяма, заделил няколко богати пласта, та когато строежът се влоши и обеднее, с тях да се възстанови липсата и винаги да се получава все същата печалба. Това той сторил с най-добро намерение, ала останалите, като забелязали това, го обвинили в престъпление и той бил осъден на смърт. Когато коленичил и трябвало да му отсекат главата, той още веднъж уверил и се заклел, че е невинен, като казал: „Тъй като съм напълно невинен, кръвта ми ще се превърне в мляко, а строежът на рудника ще престане; когато в дома на графа, комуто принадлежат тези два рудника, се роди син със стъклени очи и нозе на сърна, и оживее, строежът ще започне отново, а ако умре при раждането, рудниците ще останат засипани завинаги.“ Когато палачът нанесъл удара и главата паднала, от трупа бликнали две струи белоснежно мляко вместо кръв и това било свидетелство за невинността му. Двата рудника също западнали скоро. Не след дълго се родил младият граф със стъклени очи и нозе на сърна, само че той умрял тутакси след раждането си, така че сребърните рудници не били отворени, ами са останали и до днес засипани.