Иначе за клетвопрестъпниците се знае, че пръстите им се вкочаняват и не могат повече да се прегъват, или пък че почерняват; както и че след смъртта им прорастват от гроба.
102. Дванадесет несправедливи съдии
Близо до Минден във Вестфалия има местност, за която се разказва, че когато дванадесет съдии присъдили земята на човек, комуто тя не принадлежала, почвата под нозете им се разтворила и ги погълнала до коленете; знаци за което се виждат и до днес.
103. Свещените извори
Швейцарските селяни все още говорят за свещените извори, които избликнали изведнъж в Рютли, когато там била положена голямата клетва и когато от устата и носа на едного от заклелите се, който предал съюза, бликнал огън, а и къщата му се запалила от само себе си.
104. Бликащият минерален извор
От една планина във Франкония блика минерален извор, край който се намира и родовият дом на една знатна благородническа фамилия. През цялата година водата е хубава, чиста и изобилна, и тя престава да блика само когато предстои някой от въпросния род да умре. Тогава изворът пресъхва дотолкова, че човек не намира почти никакъв знак или следа за наличието на такъв на това място. Когато по някое време един престарял господар от споменатото благородно коляно лежал на смъртно легло в чужда страна и тъй като бил вече осемдесетгодишен, очаквал скорошната си кончина, той проводил пратеник в родината си, който трябвало да се осведоми дали изворът пресъхва. Когато пратеникът пристигнал, водата била намаляла, но той бил най-сериозно предупреден да премълчи този факт пред стария господар и да му каже, че изворът е наред и е пълен с вода; та да не предизвика вестта тъжни мисли у него. Тогава старецът се засмял, упрекнал самия себе си, задето суеверно се допитал до извора за неща, които зависят от Божието благоволение, и се подготвил за блаженото си успение. Неочаквано обаче състоянието му се подобрило и не след дълго той се надигнал от болничната постелка. За да не излезе обаче, че изворът напразно бил пресъхнал и за да се запази дълголетното му значение, пуснали слуха, че някакъв млад благородник от рода бил хвърлен от ненадежден кон и в същото това време намерил смъртта си.
105. Гладният извор
В Хале, на площада до червената кула има извор, който бликва в полунощ и минава за предвещаващ глад, тъй като от силата или слабостта на водата простолюдието предсказва поскъпването или евтинията. Идващите в града селяни хвърлят поглед към въпросния извор и ако той блика, казват: „Днес ще е скъпотия.“
По същия начин обикновено пресъхнали извори потичат единствено във влажни и неплодородни години. За добро и топло лято се казва: „Слънчеви години — блажени години.“
106. Любовният ручей
Градът Шпангенберг в Хесен получава питейната си вода чрез един ручей, който извира от разположената насреща планина. За появата на този ручей се разказва следното: Едно момче и едно момиче от града се обичали от все сърце, ала родителите им дълго не се съгласявали да ги оженят. Най-сетне се съгласили, но при условие, че сватбата ще се състои едва след като двамата влюбени съвсем сами ще преведат добрата и свежа вода от извора при въпросната планина; така градът ще получи питейна вода, от каквато дотогава изпитвал недостиг. Двамата се захванали да копаят и работили без отдих. Така те копали цели четиридесет години; и когато били готови, умрели и двамата в един и същ миг.
107. Хелфенщайн
На една миля от Траутенберг в Бохемия, при Ризенберг се намира Хелфенщайн, висока скала, върху която някога имало разбойнически замък, който след това потънал и никой не знае къде са отишли живелите там люде. През 1614 година в Машендорф, на една четвърт от пътя натам, живеела млада слугиня, която пасяла добитъка недалеч от тази скала, а край нея имало и други деца. Тя им рекла: „Елате да отидем към Хелфенщайн, може би ще намерим отвор в скалата и ще видим огромната винена бъчва.“ Като отишли там, скалата се била разтворила и пред тях зеела желязна врата, на ключалката на която висели множество ключове. Любопитството ги привлякло и те най-накрая влезли вътре. Първо пристъпили в широк вестибюл, зад който пак имало врата. Те минали през нея и влезли в друго помещение с всевъзможна посуда и най-вече с една вместваща десет ведра вино бъчва, от която повечето дъги били изпадали; само че се била образувала ципа с дебелината на пръст, така че виното не било изтекло. Когато четиримата я попипали с ръце, тя се разтресла и приличала на яйце с мека черупка. Докато разглеждали всичко това, от една хубава стая се задал някакъв добре облечен господин, с червен сноп пера върху шапката си и с голяма калаена кана, който искал да занесе вино. Докато вратата стояла отворена, те забелязали, че в стаята цари веселие, на две маси седят красиви мъже и жени, слушат музика и се забавляват. Мъжът, който дошъл да наточи вино, ги поздравил за добре дошли и ги поканил в стаята. Те се изплашили и поискали да се махнат, а едно момиче рекло, че са твърде мръсни и зле облечени, за да се присъединят към такива изящни люде. При все това той им предложил да пийнат и им подал каната. Момичето пак опитало да се извини, но той му казал да почака, докато донесе друга кана. Когато изчезнал някъде, най-възрастното момиче казало: „Хайде да се махаме, тук не ни чака нищо добро; говори се, че хора пропадат в тези планини.“ Всички бързо хукнали навън, зад гърба си дочули няколко стъпки, а сетне шум и грохот, които силно ги изплашили.