Един час по-късно най-възрастната отново рекла: „Хайде да влезем още веднъж и да видим какво изгромоля така.“ Другите не искали, но тъй като най-голямата решително тръгнала сама, я последвали. Не видели обаче никакъв вход и никаква желязна врата, а скалата била здраво затворена. Те забрали добитъка към къщи, разказали всичко на родителите си, те пък съобщили на управителя; но колкото пъти човек да погледнел, скалата все оставала затворена.
108. Люлката от дръвчето
Край Баден в Австрия стоят развалините на стария планински замък Рауенек. В него, говори се, лежи скрито голямо съкровище, което може обаче да бъде откопано единствено от оногова, който като дете се е люлял в люлката, издялана от дървото, което сега наднича от стената на високата кула в Рауенек като тънка вейка. Ако дръвчето изсъхне и бъде отсечено, то откриването на съкровището ще трябва да почака, докато дръвчето отново порасне и се раззелени.
109. Хесенската долина
Старата крепост Шелпирмонт сега лежи в руини, но според сказанието някога тя е била седалището на Туснелде. Туснелде имал птица, която можела да говори. Един ден тя прелетяла от гористата Хесенска долина до планинската крепост и закрещяла: „Хесенската долина блести, Хесенската долина блести“, за да посочи вече проникналите в долината римляни с техните бляскави доспехи; така че германците спечелили време, за да се въоръжат срещу нападението на врага.
110. Райнщайн
Под прастарата крепост Райнщайн, недалеч от Бланкенбург в Харц, има голяма дупка в скалата, напълнена с всевъзможни малки камъчета, каквито иначе не се срещат в планините, ами единствено в равнините. Ако някой вземе, откара или отнесе повече или по-малко от въпросните камъни, те се връщат на същото място, от което са взети, така че пещерата винаги остава запълнена с камъни. Така че никому не се е удало да отнесе такива камъни. Върху скалата, особено в областта на пещерата, често по пладне се чува звън на камбани, а понякога и грохот от удари с чук, като от много ковачи.
111. Неподвижната река
За река Филде се казва, че когато Хесенски княз, особено пък управляващият областта господар или съпругата му трябва скоро да умре, реката, противно на естествения си ход, застива напълно, все едно потокът дава израз на скръбта си. Това се смята за сигурен знак за смърт и местните жители многократно са наблюдавали това явление.
112. Арендското езеро
За Арендското езеро в Алтмарк се разказва следното: На мястото, където сега се намира езерото и едноименната местност, в стари времена имало голям дворец. Той рухнал изведнъж и от него се измъкнали само един мъж и една жена. Когато двамата се отдалечили, жената се огледала наоколо и осъзнала бързата промяна. Удивена, изрекла думите: „Аренд, виж!“28 (понеже така се казвал мъжът й), и затова по-късно дали на градчето, което било изградено край езерото, това название. В това езеро се разстила най-финият и бял пясък и когато слънцето свети ярко, човек (също като при езерото Брок край Осенберг) може да види все още всички стени и здания на потъналия замък. Веднъж някакви хора се захванали да изследват дъното и пуснали въже; и като го измъкнали, на него била закачена бележка със следното послание: „Откажете се от начинанието си, в противен случай с вашето място ще се случи същото, каквото се случи с това.“