113. Оксенберг29
В Алтмарк, недалеч от разрушения замък Албенслебен, се намира голямо, добропорядъчно и весело село, на име Урслебен. На един пушечен изстрел зад селото има голямо езеро, именувано Брок30, на мястото на което в стари времена имало красив замък, който сетне западнал, а след това бил залят от голямата вода. Както изглежда, всички негови обитатели се удавили, с изключение на една благородна девица, която малко преди това била предупредена от съновидение. Когато добитъкът и кокошките със силен глас прогласили печалното предсказание за скорошно голямо нещастие, девойката яхнала един вол и се отдалечила от мястото. С голямо усилие достигнала до издигащия се наблизо хълм, зад нея замъкът потънал и когато, седейки на гърба на вола, тя се огледала от хълма, водата била заляла всичко. Затова и до ден-днешен хълмът се казва Оксенберг.
114. Девойките от тресавището
В Рьон има блато, наречено Червеното тресавище. Според народното сказание преди години там е имало село на име Попенроде, което сега е потънало. На повърхността на тресавището нощем проблясват светлинки, и това са девойките от тресавището. На друго място пак там пък се намира Черното тресавище, наречено по този начин още в старите документи, и сказанието също говори за потънало село, от което е останала само някаква улична настилка, наречена Каменния мост.
115. Нощта на свети Андрей
Людете вярват, че в нощта на свети Андрей, в нощта на свети Тома, на Бъдни вечер и в новогодишната нощ момичето може да покани и види бъдещия си любим. То трябва да приготви маса за двама, на която обаче не бива да има вилици. Онова, което любовникът остави след като си тръгне, трябва да бъде прибрано, той ще дойде при онази, която го притежава, и силно ще я обикне. Това нещо обаче не бива да му се мярка отново, понеже той ще си припомни страданията, причинени му във въпросната нощ от някаква свръхчовешка сила, и ще си даде сметка за магията, от което ще произлезе голямо нещастие.
Едно красиво момиче в Австрия пожелало веднъж в полунощ, прибягвайки до необходимите обичаи, да види любимия си, при което се появил някакъв обущар с кинжал, който го хвърлил и бързо отново изчезнал. Тя вдигнала хвърления към нея кинжал и го заключила в една ракла. Не след дълго обущарят дошъл и се обвързал с нея. Няколко години след сватбата една неделя след вечерня жената отишла да потърси в раклата нещо, което й трябвало за утрешната работа. Когато отваря раклата, мъжът й се приближава и иска да надникне вътре; тя се опитва да го задържи, той обаче я отблъсква със сила, поглежда в раклата и вижда загубения си кинжал. Тутакси го грабва и иска накратко да му се обясни как така жена му го е получила, тъй като по някое време той го загубил. Съкрушена и изплашена, тя не се сеща за никакво оправдание, ами свободно признава, че това е онзи същият кинжал, който той й оставил през нощта, когато тя искала да го види. Тогава мъжът изпаднал в ярост, започнал да ругае страховито, като викал: „Мръснице, значи ти си била развратницата, която в онази нощ така нечовешки ме изплаши!“, и забил кинжала право в сърцето й.
Това сказание се разпространява на различни места от други люде. Устно: За един ловец, който оставя ловджийския си нож; в брачната нощ жената го праща да донесе от сандъка постелки, без да помисли, че там лежи магическият уред, който онзи намира и с който я убива.
116. Поканеният на масата любим
В Заалфелд в Тюрингия имало бирничка, която тайно се влюбила в своя писар. Тя пожелала да го спечели чрез магия, изпекла пресен хляб и пъхнала вътре в него в нощта на Рождество два ножа, образуващи кръст, като при това промърморила някакви думи. Писарят, изтръгнат от съня си, се появил съвсем гол в стаята, седнал на масата и се втренчил в нея. Тя скочила и побягнала, а той измъкнал двата ножа от хляба и ги хвърлил по нея, като за малко не я наранил. След което излязъл от стаята; а една леля, която била там, се изплашила толкова силно, че няколко седмици лежала болна.