На другия ден писарят казал на домашните, че иска да узнае коя е жената, която миналата нощ толкова го е изплашила; че е така изтощен, та едва говори; че би трябвало да се махне, понеже не е в състояние да се защити, но че ако помоли за онова, което му се полага, ще бъде прогонен. Същата старица, която разказала тази история, добавила: Веднъж някакви благородни млади дами в Кобург скътали по нещо от девет блюда, в полунощ поставили всичко на масата и седнали край нея. Всички техни любими се появили, всеки с нож в ръка, и поискали да се разположат до тях. Девойките се ужасили и побягнали; единият от младежите грабнал ножа си и го хвърлил след тях; една от девойките се огледала, взряла се в него и вдигнала ножа. Друг път вместо поканеният любовник в стаята се появила в плът самата смърт и поставила пясъчния си часовник до едно момиче, което умряло през следващата година.
В Шлезия три придворни дами седнали в светата нощ на застлана маса и зачакали бъдещите си любими, за всеки от които била поставена чиния. На тази покана се явили обаче само двама, които седнали до две от девойките; третия обаче го нямало. Изоставената се натъжила и загубила търпение, а когато след дълго чакане най-сетне станала и пристъпила към прозореца, видяла насреща си саркофаг, а в него млада жена досущ като нея на вид, в резултат на което тя се разболяла и скоро след това умряла. Според устното предание катафалката влиза в стаята, тя се качва на нея, капакът на ковчега се отваря и тя пада мъртва вътре.
117. Рождественската нощ
За да сънуват любимия си, суеверните слугини купуват рано на сутринта преди светата нощ хлебче за един пфениг, и то от последната купчинка, леко начупен в единия край. Сетне отрязват малко от долната кора, завързват го под дясната си мишница и целия ден ходят с него. Когато си лягат в Рождественската нощ, поставят го под главата си и изричат:
Може да стане така, че в полунощ от тези корички да бъде отгризнато нещо, от което рано на сутринта се познава, че любимият ще се ожени за нея през следващата година. Ако обаче хлябът е неначенат, надеждата е много малка. През 1657 година в Лайпциг се случило две момичета да спят в едно и също легло, като едното поставило такъв хляб под главата си, а другото не го сторило. През нощта то дочуло шумолене и глождене, изплашило се и разтърсило дружката си, ала онази спяла дълбоко и нищо не чувала чак докато се събудила на сутринта. Като разгледали хляба, на него бил изгризан един кръст. Скоро след това момичето се омъжило за войник.
Старицата от Заалфелд разказвала, че други вземали съд с вода и с малка мяра я преливали в друг съд. Те повтарят действието няколко пъти и гледат дали при повторното измерване водата ще се окаже повече от преди. Оттук заключават, че през следващата година имотите им ще се увеличат. Ако мярата е една и съща, те вярват, че съдбата им е застинала и че няма да ги споходи нито щастие, нито нещастие. Ако обаче водата се окаже в крайна сметка по-малко, са на мнение, че благополучието и успехите им ще намалеят. На разказвачката веднъж й се случило средното.
Други вземат някакъв наследствен ключ31 и кълбо прежда, завързват преждата здраво за ключа и завързват кълбото така, че да не може да се развива като преди. Оставят обаче свободни един или шест лакътя от конеца; провесват вързопа през прозореца, люлеят го от една страна на друга край стените и повтарят: „Слушай, слушай!“, като очакват да дочуят глас откъм страната или областта, в която ще се омъжат и ще отидат да живеят.
118. Изхвърлянето на ризите
В Кобург на Бъдни вечер се събрали много момичета, които били любопитни да узнаят кои ще са техните бъдещи любими. През предходния ден те били насекли девет цепеници и когато дошла полунощ, разпалили огън в огнището, първата смъкнала дрехите си, хвърлила ризата пред вратата на стаята и изрекла, седейки до огъня:
Ризата й била хвърлена обратно и тя мярнала лицето на оня, който го сторил; а то било същото като лицето на човека, за когото по-късно се омъжила. Другите момичета също се съблекли, само дето сгрешили да нахвърлят ризите си накуп. Духовете не успели да се оправят, ами започнали да вдигат шум и да тропат така, че момичетата се уплашили. Бързешком угасили огъня и се сгушили в леглата до сутринта, когато намерили пред вратата ризите си, накъсани на хиляди малки парченца.
31
Т.е. такъв, който се предава от поколение на поколение и според суеверните представи има особена магическа сила.