119. Гледане на кристал
Една красива и благородна девица и един благороден младеж се обичали силно, но тя не успявала да се домогне до разрешение за женитба от страна на приемните си родители, което хвърляло и двамата в дълбока тъга. Случило се така, че някаква стара жена, която имала достъп в къщата, се приближила до девойката и я утешила, като казала, че тя все пак ще се свърже с оня, когото обича. Девойката, на която станало приятно да го чуе, попитала откъде онази знае това. „Е, госпожице, рекла старицата, аз имам Божията благодат да предугаждам бъдещите неща, така че и това, също както много други, няма как да остане скрито за мен. За да нямате никакво съмнение, ще ви покажа съвсем ясно в един кристал какво предстои да се случи, така че Вие ще похвалите изкуството ми. Само трябва да изберем времето, когато родителите Ви не са у дома; тогава ще видите чудото.“
Девойката изчакала родителите й да заминат за някакво имение и отишла при учителя на брат си, Йоханес Рист, който по-късно се прославил като поет, доверила му какво се кани да стори и го помолила настойчиво да я придружи и да присъства, докато тя гледа в кристала. Той се опитал да я убеди, че подобно начинание е греховно и че може да причини огромно нещастие; но всичко било напразно, тя останала на своето, така че в края на краищата упоритите й молби го принудили да я придружи. Когато влезли в стаята, старата жена тъкмо измъквала уредите си от някакъв малък кош; тя никак не се зарадвала на това, дето въпросният Рист придружава девойката, и казала, че по очите му познава, дето той не цени особено изкуството й. Сетне се надигнала и застлала масата с кърпа от синя коприна с извезани на нея образи на дракони, змии и други животни, върху кърпата поставила зелена стъклена купа, в нея напъхала друга златиста копринена кърпа и най-сетне закрепила отгоре сравнително голямо кристално кълбо, което обаче покрила отново с бяла кърпа. Сетне, жестикулирайки чудновато, започнала да си мърмори нещо, а след като свършила, поела с голямо страхопочитание кълбото в ръцете си, повикала девойката и придружителя й до прозореца и ги накарала да погледнат.
Първоначално те не виждали нищо, след което обаче в кристала се появила невестата в прелестно облекло; толкова великолепно изглеждащо, като че сватбата й е днес. Ала макар да изглеждала тъй прекрасно, у нея се забелязвали потиснатост и тъга, а лицето й било с такъв мъртвешки цвят, че нямало как да бъде гледано без състрадание. Девойката се взряла ужасена в образа си и ужасът й нараснал още повече, когато насреща й се задал нейният любим, който иначе бил съвсем дружелюбен човек, с такова жестоко и страшно изражение, че човек се разтрепервал от ужас. Той носел, подобно на пътник, ботуши и шпори и бил загърнат в сива мантия със златни копчета. Измъкнал два проблясващи пистолета и хващайки ги в двете си ръце, насочил единия към сърцето, а другия към челото на девойката. От страх наблюдаващите тази сцена не смеели да гъкнат, те само видели как онзи натиснал спусъка на пистолета, опрян до челото на любимата му, и дочули приглушен далечен звук. Обзел ги такъв ужас, че не можели да помръднат, додето най-сетне, треперейки и залитайки, излезли от стаята и малко си поотдъхнали.
На старата жена, която и не била помисляла, че нещата ще протекат по този именно начин, случилото никак не се харесало; тя побягнала презглава и повече не се видяла. Що се отнася до девицата, преживеният ужас не угасил любовта й, ала и приемните й родители се заинатили и отказвали да се съгласят с женитбата. Нещо повече, със заплахи и натиск те най-сетне я принудили да се сгоди за някакъв знатен дворцов служител от околността, което разбило сърцето на девойката; тя прекарвала времето си във въздишки и ридания, а любимият й бил докаран почти до крайно отчаяние.
Междувременно бил определен денят на сватбата и всичко трябвало да бъде особено изискано, тъй като щели да присъстват лица от княжеския двор. Когато настъпил въпросният ден, в който невестата трябвало да бъде отведена с най-големи почести, княгинята изпратила каляската си, в която били запрегнати шест коня, придружена от няколко дворцови слуги и рицари; към шествието се присъединили най-знатните родственици и приятели на невестата и я последвали във внушителна редица. Първият й любим научил за всичко това и в отчаянието си решил да не предостави другиму жива любимата си. За целта купил два добри пистолета и възнамерявал с единия да убие невестата, а с другия след това и себе си. За място, където това трябвало да се случи, той избрал една къща, отстояща на десет или дванадесет крачки от вратата, покрай която невестата трябвало да премине. Когато пищното шествие от каляски и рицари, придружено от огромна простолюдна тълпа, се приближило, той стрелял с единия пистолет в каляската с невестата. Изстрелът обаче бил прибързан, така че тя останала незасегната, а куршумът улучил високата фризура на една друга благородна дама, седнала на капрата. Тъй като тя рухнала в безсъзнание и всички се струпали около нея, извършителят имал време да избяга през задната брата на къщата и да се спаси, прескачайки сравнително широка ивица вода. Когато изплашената жена дошла на себе си, шествието поело отново и сватбата била отпразнувана с най-голяма тържественост. Сърцето на невестата било обаче изпълнено със скръб, тя все си спомняла гледането в кристала и видяното там е натъжавало. Прочее, бракът й бил наистина нещастен, понеже мъжът й се оказал суров и зъл човек, който се отнасял жестоко с добродетелната и очарователната млада дама, макар тя да му родила едно мило дете.