123. Бялата жена
Снежнобялата жена се появява в горите и ливадите, понякога влиза в конюшните със запалени восъчни свещи, сресва и почиства конете, а на гривите им падат капки от восъка. Когато излиза, тя е напълно зряща, ала в жилището си е сляпа.
124. Гълъб показва съкровище
Когато херцог Хайнрих от Бреслау превзел град Краков, той влязъл в местната катедрала, коленичил като благочестив човек пред олтара на Присноблажената Дева и й поблагодарил, задето тя го удостоила с милостта си и обърнала страданието му в радост. А когато се надигнал, видял някакъв гълъб, проследил полета му и го видял да каца върху една колона на корниза на един свод. След което забелязал, че гълъбът почуквал с човката си по стената, а с крачетата си изривал зад себе си хоросана и камъчетата. Скоро оттам изпаднало късче злато. Херцогът го взел и рекъл: „Гълъбът го изрови, сигурно има още.“ Накарал да донесат стълба и пратил да повикат един зидар, който да погледне какво има горе. Зидарят се изкачил по стълбата с длето в ръка и при първия удар по стената открил златно съкровище. Тогава се провикнал: „Господарю, трябва добре да ме наградите, тук има неизмеримо много блестящо злато.“ Херцогът накарал да разбият стената и да вземат съкровището, което Бог му дал. Когато го претеглили, то възлязло на петдесет хиляди марки.
125. Гълъб отблъсква врага
По време на Тридесетгодишната война войниците на императора обсадили градчето Хьокстер или Хукстер в областта на Корвей, но не успели да го превземат; накрая пристигнала заповед да го сплашат с тежък обстрел и да го принудят да се предаде. Когато призори подофицерът понечил да запали първия оръдеен фитил, долетял гълъб и го клъвнал по ръката, така че той не улучил възпламенителя. Тогава той казал: „Божия воля е да не стрелям“, и се отказал. През нощта дошли шведите и войската на императора трябвало да се оттегли; така този път градът бил спасен.