126. Отливането на камбана в Бреслау
Когато трябвало да бъде излята камбаната на „Света Мария Магдалена“ в Бреслау и всичко вече било почти готово, леярят отишъл преди това да похапне, като най-категорично забранил на чирака да се докосва до кранчето на топилния казан. Чиракът обаче бил нахакан и любопитен да види как точно изглежда разплавеният метал, но като отвъртял кранчето, то му се изплъзнало и металът се излял в приготвената форма. Напълно объркано, бедното момче не знае какво да стори, ала накрая се решава, влиза плачейки в стаята и признава всичко на майстора, като го моли да му прости в името Божие. Майсторът обаче е обхванат от гняв, изважда меча си и пронизва момчето на място. Сетне излиза, за да види какво от творението му може да бъде спасено и разчиства след охлаждането на метала. И като разчиства, виж ти, цялата камбана се оказва излята както трябва и без никакъв дефект; майсторът се върнал в стаята и едва сега забелязал какво зло е сторил. Чиракът бил мъртъв, майсторът бил изправен пред съда и осъден от съдиите да бъде посечен. Междувременно камбаната била окачена и леярят се примолил да бъде ударена, та да чуе звученето й, тъй като сам я бил направил и затова моли господата да му окажат тази чест в последните му минути. Властите удовлетворили молбата му и оттогава тази камбана бие винаги, когато бедните грешници биват извеждани от кметството. Камбаната е толкова тежка, че след петдесет удара тя бие още петдесет пъти от само себе си.
127. Отливането на камбана в Атендорн
В Атендорн, едно градче край Кьолн във Вестфалия, живеела — според хорските спомени — вдовица, която пратила сина си да учи търговия в Холандия. Той се справял така добре, че всяка година можел да праща на майка си част от печалбата. Веднъж заедно с останалите стоки й пратил плоча от чисто злато, но боядисана в черно. Майката, която не била уведомена за ценността на подаръка, поставила плочата под една пейка в магазина си и тя стояла там, докато в страната не дошъл някакъв леяр, на когото жителите на Атендорн възложили да отлее камбана, а нужния метал решили да изпросят от гражданите. Те започнали да събират материала, като получавали всевъзможни железни съдове, а като стигнали до вратата на вдовицата, тя им дала златото на сина си, понеже не знаела, че е злато, пък нямала друга потрошена посуда.
Леярят заминал за Аренсберг, за да направи и там няколко камбани, а в Атендорн оставил един свой калфа, като му наредил да направи формата и да подготви всичко необходимо, но да отложи изливането, докато той самият не се завърне. Тъй като обаче майсторът все не се връщал, а калфата искал сам да се пробва, той започнал отливането и направил на жителите на Атендорн такава приятна на вид и звук камбана, че те решили да я бият след заминаването му (понеже той пожелал да отиде в Аренсберг при майстора си, за да му съобщи за удачното дело) дотогава, докато той може да я чува. Освен това неколцина го последвали с кани в ръцете, като постоянно го канели да пийне. Когато, така почитан и радостен, той достигнал до каменния мост между Атендорн и княжеския дворец Шнеленберг, насреща му се явил майсторът, който извикал: „Какво си сторил, животно!“, и го прострелял в главата. На придружителите пък рекъл: „Този тип е отлял камбаната като някакъв шегобиец“, и предложил да я отлее наново и да направи друга за града. Сетне влязъл в града и повторил речта си, все едно сделката била уговорена. Той обаче бил задържан за убийство и попитан какво го е накарало да постъпи така, след като гражданите били напълно доволни от работата на калфата? Накрая той признал, че познал по звука, дето в камбаната има значителна маса злато, която той не би поставил вътре, ами би заделил, ако калфата беше изчакал, както му било заповядано, с отливането, поради което и го погубил.
Главата на майстора била отсечена, а на моста, на който калфата намерил края си, бил издигнат железен кръст в негова памет. Междувременно никой не можел да предположи откъде се е взело златото за камбаната, докато синът на вдовицата не се върнал у дома си с радост и отрупан с огромно богатство. Той искрено съжалявал, че неговото злато е отнело живота на двама души, единият невинен, а другият виновен, но не поискал обратно златото си, понеже Бог и така го бил достатъчно благословил.