Доста време по-късно гръмотевица ударила църковната кула, разрушила всичко с изключение на стените, а камбаната се стопила. В пепелта обаче намерили материал, който приличал по съдържанието си на златните гулдени, което позволило кулата да бъде изградена отново и покрита с олово.
128. Мелничарката
Между Енс и Велс в Австрия в една мелница живеел мелничар, който една неделна утрин по обичая си отишъл заедно с всичките си слуги на църква и само жена му, която скоро трябвало да роди, останала у дома. Докато жената седяла сама, тя била посетена от акушерката, която наминала да види как е тя. Мелничарката се зарадвала, принесла разни неща и двете седнали на масата. По време на храненето акушерката изтървала ножа си и казала: „Подайте ми ножа!“ „Ах, отвърнала мелничарката, говорите чудни неща. Нали знаете, че за мен е по-трудно да се навеждам, нежели за вас“, ала все пак се съгласила, вдигнала ножа, подала й го и докато била все още наведена, акушерката стиснала ножа в юмрука си, опряла го о нея и рекла: „А сега ми дайте парите си, или ще забия това хладно острие в гърдите Ви!“ Мелничарката се изплашила, но се овладяла и казала: „Елате с мен оттатък в стаята, там в шкафа държим каквото имаме и Вие можете да го вземете.“ Акушерката я последвала, взела парите от шкафа, но тъй като била алчна за още, продължила да търси в другите чекмеджета. Този именно момент използвала мелничарката, изскочила бързо навън и заключила здраво вратите, а тъй като на прозорците имало яки железни решетки, акушерката била хваната в стаята. Тогава жената извикала седемгодишното си синче и му заръчала: „Изтичай бързо при баща си в църквата и му кажи, че го моля да дойде колкото може по-бързо заедно със слугите си вкъщи, защото се намирам в голяма опасност.“ Детето хукнало, ала недалеч от мелницата срещнало мъжа на акушерката, който идвал, както било уговорено, да отнесе ограбеното. Като видял детето, той го хванал и го помъкнал обратно със себе си към мелницата. Мелничарката, която стояла на прозореца в очакване на съпруга си, го видяла да се приближава, заключила бързо къщните врати и спуснала всички резета. Когато стигнал, мъжът се провикнал да отвори, но тъй като тя не го сторила, той гневно заблъскал и се надявал да проникне вътре. Мелничарката се развикала с всички сили от единия прозорец за помощ, но тъй като мелницата била твърде отдалечена, а и гъсто обрасла, никой не я чул. Междувременно вратата не се поддавала на ударите на мъжа и той като той виждал на каква опасност ще бъдат подложени той и жена му, ако всичко продължи, докато мелничарят се върне от църквата, извадил ножа си и извикал на мелничарката: „Ако не отворите веднага, ще пронижа детето пред очите Ви и ще подпаля мелницата над главата Ви“; и стиснал детето така, че то започнало да крещи. Мелничарката се разбързала и се канела да отвори вратата, но докато стояла пред нея й минала мисълта, че убиецът иска само да я примами, та да убие и нея, и детето в утробата й, така че за няколко мига се поколебала. Без да се бави, мъжът пробол гърдите на момчето с ножа си, след което хукнал покрай мелницата, за да подири вход. Тогава на мелничарката, която не знаела какво се е случило, й хрумнало да задвижи колелата, та необичайното за неделя тракане да привлече хора, които да й помогнат. Убиецът на свой ред се канел да проникне в мелницата тъкмо покрай неподвижното колело, стъпил на една спица и без съмнения вече щял да се промъкне вътре, когато в същия този миг по Божие произволение освободеното колело започнало да се движи, бутнало го и мъчително го размазало.
Скоро след това мелничарят се върнал със слугите си у дома. Когато отключил стаята, в която била уловена акушерката, тя лежала мъртва на пода, понеже от страх и ужас била получила удар.
129. Йохан Хюбнер
На Гайсенберг във Вестфалия все още стоят стените на замък, обитаван някога от разбойници. Те бродели нощем през полята, крадели добитъка на хората и го откарвали там в двора, където имало голям обор, след което го разпродавали далеч на чужди люде. Последният разбойник, живял на това място, се казвал Йохан Хюбнер. Той носел железни доспехи и бил по-силен от всички останали мъже в цялата страна. Бил едноок и имал дълга къдрава брада и коса. Денем седял с помощниците си в ъгъла, където и днес се вижда разбитият прозорец, и пиел с тях. Йохан Хюбнер се оглеждал с едното си око надалеч; и като видял някакъв ездач, се провикнал: „Ехааа, там язди някой! Хубав жребец! Ехааа!“ Разбойниците излезли, изчакали да се приближи, отнели му жребеца и го убили. Имало някакъв княз в Диленберг, наричан Черният Кристиан, много силен мъж, който слушал много за разбойничествата на Йохан Хюбнер, понеже селяните идвали и се оплаквали от него. Този Черен Кристиан имал умен слуга на име Ханс Флик, когото пратил да издири Йохан Хюбнер. Князът на свой ред се разположил в Гилер32, криел се там с рицарите си, а селяните им носели хляб, масло и сирене. Ханс Флик не познавал Йохан Хюбнер, кръстосвал страната и разпитвал за него. Най-сетне стигнал до ковачница, където се подковавали коне, а до стената били наредени много колела от каруци, които също трябвало да бъдат обковани. На тях се бил облегнал с гръб някакъв мъж, едноок и с железни доспехи. Ханс Флик се доближил и му рекъл: „Помози Боже, еднооки човече в железни доспехи! Не се ли казваш Йохан Хюбнер от Гайсенберг?“ Мъжът отговорил: „Йохан Хюбнер от Гайсенберг лежи на колелото.“ Ханс Флик помислил, че става дума за колелото на ешафода, и попитал: „Скоро ли стана това?“ „Да, отговорил мъжът, едва днес.“ Ханс Флик обаче не повярвал, останал в ковачницата и внимателно наблюдавал лежащия върху колелото мъж. Мъжът прошепнал на ухото на ковача да подкове коня му обратно, така че предната част на подковата да дойде отзад. Ковачът го сторил и Йохан Хюбнер си тръгнал. Като хвърлил последен поглед към Ханс Флик, рекъл му: „Бог да ти помага, храбрецо, кажи на господаря си да ми праща бойци, а не подслушвачи.“ Ханс Флик го проследил с поглед как прекосява полето и влиза в гората, след което се затичал след него да види къде ще отседне. Искал да върви по следите му, само че Йохан Хюбнер яздел ту натам, ту насам, нашир и надлъж, и скоро Ханс Флик объркал следите на коня, тъй като те били на обратно. Така че скоро го загубил и не знаел къде онзи е отседнал. Най-сетне обаче все пак го сварил през нощта да лежи под лунната светлина с помощниците си на една ливада в гората и да пази откраднатия добитък. Тогава той хукнал да съобщи на княз Кристиан, а той се промъкнал с воините си през гората съвсем тихо, тъй като били обвързали копитата на конете с мъх. Така те се приближили, нахвърлили се върху разбойниците и се вкопчили в битка с тях. Черният Кристиан и Йохан Хюбнер нанасяли удари по железните си шлемове и брони, така че всичко наоколо кънтяло, но в края на краищата Йохан Хюбнер паднал мъртъв, а князът влязъл в замъка Гайсенберг. Йохан Хюбнер бил погребан в един ъгъл, а князът накарал да струпат много дърва около голямата кула и да я подкопаят. Привечер, когато в селото доят кравите, кулата рухнала и цялата земя се разтресла. До ден-днешен по хълма се виждат разпръснати камъни. Йохан Хюбнер се явява често в полунощ, едноок и яхнал черен кон, с който броди из гората.